Картина на Лукас Кранах, изчезнала през 1946 г. от полска катедрала, бе мистериозно върната през това лято. За одисеята на произведението на изкуството не се знае почти нищо. Също така не е сигурно, дали все пак това не е едно добро копие.
„Мадоната под елхата” на Лукас Кранах Старши е дарена от самия художник на владиката във Вроцлав през 1510 г. В продължение на четири века тя стои в катедралата, изкуствоведите я почитат като една от скъпоценностите на Ренесанса, академици пишат дисертации за нея, публиката и туристите я обожават.
Всъщност, картината, която всички толкова почитат, се оказва ... едно добро менте. Произведението е било подменено през 1946 г. и до 80-те години никой не забелязва разликата.
Одисеята на произведението започва през Втората световна война. През 1943 г. Мадоната, заедно с други скъпоценности на града, са занесени в манастира Цистерс в провинцията, за да бъдат съхранени. Три години по-късно художникът Джордж Купка е нает от свещеника Зигрфрид Цимер, за да направи копие на картината.
През 1985 Купка признава, че свещеникът му поръчал: „Ако успеем да направим добро копие на „Мадоната под елхата”, можем да я предпазим от падането й в комунистически ръце. Можем да им оставим копието и да изнесем оригинала на Запад.” Купка твърди, че повярвал, че свещеникът имал чисти цели – да съхрани произведението за Католическата църква, предпазвайки го от комунистите. Художникът бил абсолютно опиянен от идеята.
Той оставил малък знак върху копието – Мадоната е леко кривогледа. Но изглежда, че никой не е забелязал това. Свещеникът избягал с картината на Запад през 1947-а. През 60-те години парижка фото агенция поискала да направи репродукция на известното произведение. Тогава, при внимателно вглеждане, кривогледството на Мадоната събудило съмнения. Властите започнали да търсят истинската Мадона.
След като напуснал Полша, Цимер се преселил в Бавария и станал учител по религия. Когато умира през 1979-а, се оказва, че е бил изненадващо богат човек. Неговото наследство включвало антични египетски съкровища, колекции от мумии и стари монети. Но не оставил нито завещание, нито пък някъде се споменавало и дума за „Мадоната под елхата”.
Въпреки това, в края на 60-те из Полша се носи упорит слух, че картината ту се появява, ту ичезва на частния пазар. Известният швейцарски изкуствовед и експерт по Кранах - Дийтър Коеплин, си спомня за няколко тъмни предложения.
През 1971 г. Коеплин пътува до Женава по молба на известен швейцарски колекционер. Срещнал се с двама мъже, които го завели до тайнствена къща. Там изкуствоведът видял с очите си „Мадоната под елхата”. Той бил абсолютно сигурен, че това е оригиналното произведение. Мъжете искали от него именно това – да потвърди автентичността на работата, но осъзнавайки, че това произведение трябва да се намира в катедралата във Вроцлав, той заявил, че картината пред него е менте.
По това време за липсата на оригинала от катедралата още знаели само няколко души и професорът не бил сред тях. През 70-те творбата дори била предложена на държавните музеи в Берлин и Мюнхен. Едва през 1981 г. подмяната била официално провъзгласена и католическата църква заявила, че иска да откупи картината обратно. Църквата предложила 1,5 млн. немски марки за нея. Това обаче, не било достатъчно, защото според експерти на пазара, тя би трябвало да струва поне десет пъти повече.
През 1985 г. немското списание Stern публикува репортаж затова, че произведението е било в ръцете на арт посредника Регенсбург. През 1973 –а той заменил Мадоната с пейзаж от Рубенс, който обаче се оказал менте. През 1986-а клюкарското списание Bunte твърди, че картината е в Швейцария и се води сделка за връщането й обратно на църквата. Но творбата така и не се появява на бял свят.
През това лято съвсем неочаквано и без обяснения, картината бе окачена обратно на стената на катедралата. Полското министерство на външните работи заяви кратко, че „отвлеченото проиведение най-после е намерило пътя си до дома”. Според официалната информация наследници на швейцарски колекционер, чието име се пази в тайна, са дарили картината на фондация, която после я дава на Католическата църква във Вроцлав.
Всички страни по делото твърдят, че не могат да издадат името на тайнствения колекционер, който починал преди година. Според тях в завещанието му изрично се казвало, че той трябва да остане анонимен.
Експертите още не са се изказали по автентичността на картината. Според изкуствоведите историята е поставила твърде много въпросителни над това произведение. „Криминалистиката и изкуствознанието много често си приличат твърде много” – казват те.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар