На 12 септември в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба, която ще проследи българската колекция на унгарското изкуство, събрана от Националната галерия за чуждестранно изкуство, София.

Посредством избрани творби експозицията показва за първи път най-характерните моменти в общите сюжетно-жанрови и стилистични очертания на колекцията унгарско изкуство, съхранявана в НГЧИ. Времето, през което се е формирала колекцията, съответства на нейния исторически обхват – от последните десетилетия на 19. век, илюстрирани от платната на европейски признати майстори на официалния портрет като Дюла Бенцур (1844–1920) или Фюльоп Ласло (1869–1937), до втората половина на двайсетото столетие, белязано от новаторските търсения на поредица забележителни представители на унгарската пластична култура, между които живописците Йеньо Барчаи (1900–1988), Золтан Сабо (р.1929), Бела Цобел (1883–1976), скулпторите Ищван Киш (1927-1997), Михай Месарош (1930–2008) и много други.

Специално място в изложбата има унгарската графика (числено преобладаваща в музейния фонд) – ярко явление, до голяма степен определящо в общоевропейски мащаб новите пътища на това изкуство през изминалия век. Листовете на известни автори като Чаба Рекаши (1937–1989), Арнолд Грош (р.1929) или Карой Рейх (1922–1988), познати на българските зрители от Биеналето на графиката във Варна, откриват възможностите на иносказателния графичен език, който в чистотата на линията и знаковата обобщеност на формите, заложени в съвършенството на технологичното изпълнение, синтезира проекциите на загадъчни образни метафори.

Ранните придобивки на фонда са част от културните амбиции и бляскавия аристократизъм на българския владетелски двор от времето на Княз Фердинад (1887–1918). Творбите от този период са откупувани за неговата лична колекция, както и за фонда на бъдещия Народен музей.

Съвременният раздел, свързан с историята на неоценими творчески и приятелски контакти, се дължи най-вече на събирателския дух, професионализма и безпогрешния усет на големия български художник Христо Нейков. Качеството на настоящата изложба е най-доброто признание за неговите заслуги към колекцията и благодатна основа за културното общуване между двете страни, което продължава и днес. Триезичният каталог включва текстове на български и унгарски специалисти, репродукции на работите в изложбата и пълен опис на колекцията.