Какво точно се е случило с италианското изкуство по време на режима на Мусолини? Изложба в двореца Пити във Флоренция отваря една забранена страница от културния живот в страната през 30-те години на миналия век. Експозицията със заглавие „Изкуството отвъд фашизма” светкавично предизвика противоречиви оценки и несъгласия.
В двореца Пити могат да бъдат видени картини, скулптури, предмети от дизайна и приложните изкуства – всички, създадени по времето, когато Хитлер вече е бил посрещнат като герой във Флоренция и неговите доктрини са били прегърнати от артистите. По тази причина произведенията бяха „на тъмно” от края на Втората световна война досега.
Изложбата задава въпроса „Изкуство ли е държавното изкуство?” Отговорът се оказва изключително труден, защото кураторите са подходили доста честно и не са спестили нищо на публиката. Така, от една страна имаме националната фашистка политика, която използва арт произведенията за пропагандни цели. От същата страна е доктрината на Хиглер за изкуството и купища посредствени произведения, рожба на един мъртъв свят. Картини на пронизващи мъже пред локомотиви и шикозно облечени дами с ледени очи никак не вдъхновяват, нито пък провокират чувствителността, пишат критиците на експозицията.
Но в същото време изложбата показва някои от най-уважаваните италиански артисти от това време, които също са живели там и са създавали произведения, харесвани от фашистите. Сред тях са имената на изключително деликатния Джорджо Моранди, футуристът Карло Кара и един от идолите на модернизма, Лусио Фонтана.
Според британския вестник Гардиън изложбата се опитва да покаже фашистка Италия като сцена на артистична активност, но не успява. „Вместо това се е превърнала в тъмно пътуване в мъртвата естетика на тоталитарното общество” – пише всекидневникът.
„Фашистки ли са ранните натюрморти на Моранди” – пита от своя страна друг британски вестник, „Индипендънт”.
Според един от най-известните специалисти по модернизъм в света Питър Верго, много от италианските артисти в началото на 30-те години на миналия век са останали невинни по отношение на фашизма. Те са имали много по-сериозни формални проблеми пред себе си – като например, как да избягат от тежката сянка на своите гениални предци - Пиеро дела Франческа, Микеланджело и Леондардо да Винчи. Според експертите този проблем пред италианците на ХХ век е бил много по-сериозен и по-ограничаващ свободата им от фашистките забрани.
Така или иначе, над 80% от произведенията наистина представляват фигуративни картини, а изпълнението им е близко до условията, които Хитлер е поставял пред артистите. Според неговата доктрина единственото сериозно изкуство е античното и художникът трябва да се стреми да повтаря тези форми. Модернизмът, според Хитлер, е кошмар, който води човечеството към дегенерация.
В същото време обаче, идеалите на Хитлер са близки до тези на ренесансови артисти на Флоренция. Защото те също са гледали към античността и са черпили идеи от нея. Затова никой не може да каже със сигурност, дали монументалните форми, които намираме в изложбата, са били в чест на Хитлер или просто рожба на едно велико артистично минало, с чийто призрак италианският художник е трябвало да се пребори.
Едно обаче е почти сигурно – те изглеждат точно като творбите, които нацистките генерали биха искали да имат в своите кабинети. Това усещане е потвърдено и от шокиращ документ в експозицията – копие от Закон от 1938 г., с който Италия приема германските расистки норми и признава превъзходството на арийския ген.
Този акт е отразен в изкуството на най-големите подмазвачи от епохата. „Мръсни болшевики! Евреи!” – крещят заглавията на картините от тази година.
Днес за никого не е тайна, че италианските футуристи първоначално са прегърнали фашизма от сърце, защото са го намирали близък до своите идеали. По-късно са открили, че нямат почти нищо общо с действителната политика, която се е водела. Трябва ли да крием техните произведения от този момент или да се опитаме най-накрая да погледнем истинската история на изкусвото? – питат кураторите на изложбата. Всъщност, именно техните вибриращи картини поправят донякъде вкуса от посредствените, богато субсидирани държавни произведения, които ерата на Мусолини ни е завещала.
В експозицията са показани и авторите, които са получавали държавните годишни награди. Тук публиката може да си отдъхне за момент – те, все пак са сред най-посредствените проиведения в експозицията. Нито едно от споменатите известни имена – Карло Кара, Джорджо Моранди не е заслужило висока нацистка оценка.
Сред най-стресиращите произведения в експозицията се оказват работите на един млад, прото-фашист, на име Лусио Фонтана. Досега никой не подозираше, че Фонтана, един от лидерите на модернизма, някога е споделял фашистки идеали.
Тук той е представен с малки керамични фигурки. В същото време, Фонтана е известен на света като един от враговете на фигуративното изкуство. Тъкмо поради тази причина фактът, че той е бил толкова голям майстор в създаването на образи, е важен, твърдят кураторите на изложбата. „Тези произведения със сигурност не заслужаваха да бъдат крити толкова дълго време от публиката” –заключват те.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар