Един от най-известните съвременни американски арт критици – Дейв Хикей (Dave Hickey), реши да се оттегли от света на изкуството, поради своето дълбоко разочарование от това,  в което то се е превърнало в последните десетилетия.   

Дейв Хики е куратор, професор и страстен критик на изкуството, който си спечелва прозвището „лошото момче на  критиката”. Той е остър защитник на красивото в изкуството, което защитава и в своя широко известен сборник с есета „Невидимия дракон”. Преди да стане критик, Хики е бил търговец на изкуство и куратор на изложби. 

Според него, светът на изкуството днес е вкаменен, благоговеен към себе си и  се е превърнал в заложник на богатите колекционери, които нямат уважение към нищо и никой.

Той споделя пред „Observer”: „Колекционерите в хедж бизнеса обръщат печалбите си в изкуство. Това не е сериозно. Редактори и критици – хора като мен – са се превърнали в царедворци. Всичко, което правим, е да се навъртаме наоколо и да съветваме много богати хора. Не си струва времето”.

Хики също добавя, че светът на изкуството е придобил манталитет на турист. „Ако отида в Лондон – всички искат да говоря за Деймиън Хърст. Аз просто не се интересувам от него и никога не съм се интересувал. Но се интересувам от Гари Хюм, за когото и пиша доста често.”

Като бивш дилър на изкуство, Дейв Хики е наясно и с пазара на изкуството  в момента. Но според неговите наблюдения той вече е станал твърде голям, твърде неприятелски настроен и без каквато и да е лична преценка.

Хики, който в момента е на 71 години, е сред най-уважаваните американски критици, с висока ерудиция и личен стил, като никога не е спестявал упреците си към съвременното изкуство.  Негови са думите: „Светът на изкуството е разделен на два вида хора: тези, който гледат Рафаел все едно са графити и тези, които гледат графити все едно е Рафаел. Аз предпочитам втория тип”.

Според Хики и негови защитници, изкуството  днес прилича на Парижкия Салон от XIX век, където бюрокрацията и консервативното  мислене задушава изкуството. И единствено нещо като  импресионизма, което се противопоставя на установени норми, може да започне да гледа на света и на изкуството по нов начин.

Много от критиците изразиха в пресата своето съжаление от решението на Хики. Той обаче, не се отказва тотално от изкуството и неговите проблеми, като за напред иска да се посвети на писане на книги и по-специално – труд върху произведенията на Бриджит Райли.