С помощта на автентични маянски артефакти и възстановка на храмове и стенописи, направени от Йейлския университет, изложбата ще се опита да разгадае тайните на прочутия маянски календар и начин на живот на древната мезо-американска цивилизация.

Изложбата цели също така да успокои посетителите, че слънцето отново ще изгрее на 22-ри декември и календарът ще продължи. Тя се нарича „Маи 2012: Предсказание става история”.

Всичките изложени артефакти имат отношение към календара на маите, който им помагал да се нагодят и настроят към важни промени в годишния цикъл – особено дъжда, от който зависи и главният им поминък – царевицата.

Изложбата развежда посетителите из 3,500 годишната история на маите, запознавайки ги с тайнствените кръвни жертвоприношения, извършвани от самия владетел, начинът,  по който те следели годишния цикъл на слънцето, давайки власт на древните астрономи да знаят кога започва дъждовният сезон и кога да посадят царевицата. Експозицията също така представя нагледно главното значение на напредналите и сложни календари на маите, които се фокусират предимно върху ежедневните нужди на обществото, отброявайки дните, месеците и годините.

Маите използвали няколко календара, като всеки отброявал различно. Цикълът на ритуалите се състоял от 260 дни – времето между саденето на реколта или времето от зачеване до раждане. Те също така използвали календар с 365 дни, подобен на нашия, като двата календара се срещали веднъж на 52 години, което съответства и на средната продължителност на човешкия живот по онова време.

Кралят обаче, се нуждаел от „дълъг” календар, за да създаде наследство след себе си. Това е именно този календар, който започва със създаването на маите и свършва три дни преди Коледа. Този календар е раздробен на 13 сегмента с продължителност 400 години. Последният свършва на 21-ви декември 2012 г. и древните маи вярвали, че новото летоброене ще започне отначало на 22-ри декември, успокояват кураторите на изложбата.

Тази дата съвпада и с друго изключително рядко събитие. През 2012г. слънцето ще премине през центъра на Млечния път по време на зимното слънцестоене – именно, когато то е най-слабо. Това събитие се случва веднъж на 26,000 години.

Повечето от суеверията свързани с края на света обаче, идват не от предсказанията на маите, а от Християнския Запад, където апокалиптичната представа и нагласа е съществена.

Истината обаче е, че маите също преживели „апокалипсис”. Това става около 900 г.сл.н.е., когато цивилизацията на маите изчезва. Тя била унищожена от капризите на природата и от многобройните поредни години на суша, от които никога повече маите не възстановяват своята империя.

Във Вашингтон междувременно отвори музей, посветен на индианското изкуство, в който е изложена реплика на намерения през 2004г. календар на маите.

Изложбата е организирана от Хюстънския научен музей и ще продължи до 31-ви март 2013г.