Сред най-удивителните творби е скулптура от бивник на мамут, изобразяваща двойка елени, пресичащи река. Брадичките им са повдигнати, а рогата – вирнати назад, сякаш плуват.

Изящно изваяно, това произведение доказва, че дори преди десетки хиляди години, човешкото око е било достигнало до интелектуален и критичен момент. Хората вече не са изполвали уменията си само, за да правят каменни брадви и други средства за препитание, а са започнали да създават „ненужни” предмети, чиято единствена цел е била естетическа наслада. Хомо сапиенс е открил изкуството. 

Според проф. Стивън Митън от университета в Рединг, още преди 150 000 години хората са използвали пигменти с естетическа, а не практическа цел, а преди 70 000 вече са започнали да гравират различни геометрични фигури по инструментите за работа.  Но, според него идеята за истинско изкуство е осенила прачовека преди около 40 000 години – когато той е започнал да се заселва в Европа и, когато техническите умения са били на нужната висота за създаването на изящни произведения.

„Тогава е започнала истинска арт вълна за човечеството, твърди проф. Митън. – Аз дори мисля, че проиведенията от този първи период в изкуството и до днес остават ненадминати.”

„Подобна изложба човек може да види веднъж в живота си” - гордо каза организаторката Джил Кук, главен куратор на праисторическата колекция в Британския музей. – „Събрали сме най-доброто, създадено от човешката ръка и интелект в продължение на няколко десетки хиляди години. Когато човек за първи път е започнал да създава предмети не с практическа цел, а, за да изрази идеи, чувства и страхове по символичен начин, постигнати с виртуозни скулптурни умения” – обяснява тя.

Предметите, които ще видим в експозицията показват нещо повече от виртуозни умения и майсторска изработка. Те доказват, че дори преди повече от 40 000 години Хомо Сапиенс вече е имал въображение и е започнал мечтателно да съзерцава света. Скулптурата с елените, например, е резултат от дълго наблюдение на миграцията на животните през есента.

Друга фигура, създадена преди около 40 000 години, изобразява човек с глава на лъв. Направена също от слонова кост, тази малка скулптурка демонстрира неочаквани умения и познания за материала и изключително въображение, тъй като половин човек-половин лъв не съществува в природата. Следователно по това време, Хомо Сапиенс вече е започнал не просто да имитира света около себе си, а да се опитва да го подобри в произведенията си. Според немските проучвания, за да създаде подобна работа, древният скулптор с неговите първобитни оръдия, е трябвало да работи минимум 400 часа. Това означава, че в продължение на близо два месеца този човек се е занимавал само с тази скулптура, докато останалите членове от племето са се грижили за неговата прехрана. Следователно изкуството вече е било от ключово значение за хората и те са били готови да споделят храната си с човек, който им го осигурява.

Трета фигурка, създадена преди около 26 хиляди години смайва със своето странно призрачно лице. Също издялан от слонова кост, човекът-лъв има друго необичайно качество -  може да върти главата си и да движи ръцете и краката си. Според експертите, това е вероятно първата марионетка в света.

Тя е открита близо до Чехия, в гроба на около 40 годишен мъж. Според специалистите марионетката е имала религиозна функция.

Но независимо от нейната цел, тя е сложно произведение, изискващо месеци труд и умения. Друг експонат, който удивява в изложбата, е флейта на възраст около 40 хиляди години, намерена в Южна Германия. Направена е от кух кокал на лешояд и е вероятно един от първите музикални инструменти в света. Диаметърът на дупките по нея, както и тяхното местоположение твърдо доказват, че флейтата е била използвана за музика, а не просто като свирка за сигнали. Тя издава звук, подобен на тенор и показва, че хората от Ледниковия период са изразявали себе си символично, чрез хармонични звуци, а не просто като са имитирали визуалните ефекти на природата.

Една от най-старите керамични фигури, позната като Венера от Долни Весточе, е намерена в Моравия. Тя изобразява жена с едър ханш, която вероятно е родила доста деца. Създадена преди 26 хиляди години, скулптурата изглежда удивително модерна днес. Тя ще бъде изложена до едно от керамичните женски тела на френския модернист Матис, защото двете фигури споделят невероятни прилики, макар и с гигантската епическа дистанция от 26 хилядолетия между тях. През този период човек сякаш е бил загубил естествения си поглед към природата и после си го е възвърнал, благодарение на модернистите и факта, че те са черпили вдъхновение в праизкуството.

Най-важният момент в тези произведения е, че те нямат практическа полза. Дали са били използвани за религиозни или други цели, не е толкова съществено, обясни Джил Кук. Интересното в тази изложба е, че тя показва, колко отдавна човек е започнал да прави предмети единствено с естетическа цел, защото това, в крайна сметка е нещото, което ни прави хора - нашата способност да се наслаждаваме от изкуството е едно от качествата, които ни отличават от останалите обитатели на тази планета, каза проф. Кук.