Въпросното помещение  се намира в индустриалния квартал и изглежда доста неприветливо отвън. Но, според някои, отвътре се намира най-голямата колекция с изкуство, която някога е събирана от частни лица.

Как тези произведения са се озовали там, разказва Симон Стюдър, който от 25 години работи в трезора. Повечето от картините на Пикасо, според него, са собственост на фамилия, която от половин век купува изкуство с цел инвестиция.

„В несигурни времена, когато парите се обезценяват, хората често се обръщат към изкуството” – обяснява той. То е добър начин да се вложат капиталите в нещо сигурно. И макар златото също да е едно проверено средство, в последните години арт творбите привличат все повече вложения” – твърди той.

През 2012г. световните продажби на изкуство надминаха 64 милиарда долара (£40 млрд; 49 млрд евро). От 2001 г. до днес арт пазарът  постоянно увеличава размаха си. Много от закупените произведения отиват именно в такива складове за ценности.

Тази гледна точка все повече се споделя от хората, които се опитват да защитят своите пари от световната финансова криза. Жан Рене Сейлърд работи в Женева за британски инвестиционен фонд, който се занимава с купуване на изкуство.

„Изкуството всъщност е много добра инвестиция” – казва той. „Това е добра стратегия срещу инфлацията и, за разлика от златото, има способността да разнообразява живота. В момента има много поводи да разглеждаме изкуството като инвестиция.”

Фондът купува произведения, създадени от ХVІ век досега. По-големият времеви обхват, според г-н Сейлърд, е начин за разпръскване на риска. Но, също както при складовете за ценни стоки, произведенията на фонда са засекретени.

Г-н Сейлърд призна, че нови творби постъпват всяка седмица и повечето от тях се намират именно в женевския сейф. Неотдавна, издаде той, фондът закупил изключително живописно платно от британския модернизъм.

Изглежда, че хората, които инвестират в изкуство рядко държат картините по стените си. А някои се доверяват на фонда до такава степен, че често дори не виждат това, което притежават.

Това е жалко, защото от освен 300-те картини на Пикасо, в сейфа се намират няколко безценни колекции на импресионизма и модерното изкуство.

Все пак не всички, които оставят картините си на съхранение тук, гледат на тях единствено като на ценна стока, която да запази и увеличи парите им.

 „Много от клиентите ми всъщност са истински любители на изкуството. Просто къщите им са натъпкани и нямат място за всичко” – твърди Сейлърд.

Повечето от творбите, които са тук,  никога не са показвани пред публика. Според Симон Стюдър, това е чиста загуба за света. Затова с негова помощ, през 2011 г. Музеят за модерно изкуство в Цюрих е извадил някои от работите на Пикасо за изложба.

Неговата клиентка Ани Шелтон, например, се оплаква, че в дома й няма място дори за една миниатюра  повече. Тя колекционира предимно съвременно изкуство и сред последните й покупки са специални звънчета от носителя на наградата „Търнър” Дъглас Гордън. Но тя притежава над 500 произведения и просто няма място за всички, затова и ги е оставила в сейфа на града.

Запасите на този склад растат неудържимо с всеки изминат ден. Според специалисти, това е доказателство, че хората обичат изкуството, а не, че изкуството се превръща в стока все по-лесно и по-лесно. В момента се строят две нови сгради, тъй като мястото в трезора вече не достига, подготвят се също така трезори в Люксембург и Сингапур.

Така, че днес Швейцария е страната, в която хората не просто държат парите си на съхранение, но и изкуството си. Именно, защото гледат на него като на капитал.