Хамбургското Кунстхале предлага нов поглед върху изкуството на Алберто Джакомети (1901-1966) с експозиция, разкриваща защо тази водеща на 20-ти век фигура в скулптурата се възприема толкова разтърсващо и знаково.

В началото на пътя си, художникът започва повлиян от сюрреализма. Тези му работи, които не са добре познати в Германия показват първите му контакти с модерните тенденции в изкуството и как те се развиват след Първата световна война. Изложбата проследява еволюцията на тази идея от добре познатите многофигурни групи от Джакомети до следвоенния му период с техните характерни издължени форми като например пластиката, направена през 1960 г. на площада на Чейс Манхатън пред банка в Ню Йорк.

Проектът за споменатата творба е представен в експозицията, сред неговата цялостност от проекти и варианти, сред включително редица от останалите му модели и монументални версии на най-известните му скулптури като „Крачещият мъж II (1959-60), „Висока жена II” (1960) и „Голяма глава” (1960).. Ключов аспект на тези произведения е относителното позициониране на отделните елементи с техните загадъчни намеци за еротика, смърт и памет. В голяма степен неизвестните рисунки от частни колекции разкриват повече неизследвани досега аспекти.

Нито една от ранните творби на Джакомети или по-късно негови модели в крайна сметка не са били реализирани като мащабни скулптури за обществени обекти.