Фрай Арт Мюзиъм, един от големите музейни центрове на САЩ, представя колекция творби на Николай Фешин (1881-1955), емигрант, руско-американски художник, известен със своя отличителен и иновативен живописен стил. Изложбата се състои от петдесет и пет картини и рисунки, събирани от музеи в Съединените щати, частни кредитори с  колекции изобразително изкуство.. Изложбата предоставя рядката възможност да се придобие голяма представа за постиженията на този значителен художник.

През 1911 г., на почетно място в годишната зимна изложба в Националната академия по дизайн в Ню Йорк е представена картина от тридесетгодишния Фешин. Неговият  "дивашки, прекрасен и хетерогенен" стил показва "варварско майсторство на форма и цвят." Дебелите слоеве на цвят и пигмент и художническата склонност за омешване между реалното и абстрактното, ще му донесе международно признание още през първите десетилетия на ХХ век.

Фактически протеже на руския майстор Иля Репин, Николай Фешин постига славата си на международната сцена само две години по-рано, в Международната изложба за 1909 на Мюнхенския сецесион, където той е награден с медал. С поканите си за участие в международното изложение в Мюнхен през 1910 г. и в годишната изложба в Института "Карнеги" в Питсбърг същата година, Фешин и неговите платна  се превръщат в значително присъствие сред най-големите изложби както в Европа, така и в Съединените щати.

Американският колекционер Уилям Стаймъл закупува творби на художника, сред които „Дамата в розово” (портрет на Наталия Подбелская), днес сред шедьоврите на Фрай Арт Мюзиъм.

Смятан за един от шедьоврите на Николай Фешин този портрет е изложен в  Международната изложба на Института "Карнеги" през 1913 г. и в Панамското океанско изложение в Сан Франциско през 1915 г., където тя е представена заедно с работата на Пюви дьо Шаван, Клод Моне, Камий Писаро, Пиер-Огюст Реноар и Алфред Сисле. Бягайки от болестите, глада и сътресенията на следреволюционна Русия, Фешин и семейството му се премества в Съединените щати през 1923 година. Тук той продължава да привлича вниманието като забележителност в изложба на руската живопис и скулптура в Бруклинския музей през 1923 г. и в самостоятелна изложба в Института по изкуство в Чикаго  същата година, която е отбелязана от критиците му със "смелата, поразителна  техника". Докато преподава в Ню Йорк, в новосъздадената художествена школа, съоснована от художника Джон Сингър Сарджънт,

Фешин се срещна с арменския художник Aршилд Горки (1904? -1948), който се възхищава от неговата работа. Фешин също работи и общува с руския изгнаник Давид Бурлюк, известен като бащата на руския футуризъм. Влошеното му здраве, обаче, ще го принуди да напусне Ню Йорк и да се премести в градчето Таос, където той построява собствен дом и рисува портрети на коренното население от региона. Пътува до Мексико и Бали, където също рисува портрети…