Живописта като урок по социалистическо поведение (07.11.2009)
Изложбата се опитва да постави началото на първото реалистично изследване на художествените белези на епохата, отказвайки се „високомерието към историята”.
С надслов „Правилното изкуство в анонимно време” тук ще бъдат открити не само клишетата на времето, но и исторически документи, новост за българската публиката.
Сред тях е албум, посветен на обединяването на България и Югославия. Мнозина подозират, че страната ни е готвена за поредната Съветска република, но малцина се досещат, че първият опит е бил България да се обедини с Югославия. Срещата между Тито и Георги Димитров, посветена на това обединение, е документирана в албума, богато украсен с народни килимчета и шевици. Подобен документ за първи път се показва пред българската публика.
Българите обаче съвсем не са единствените, които доброволно са се отказвали от своята народност, както сме свикнали да вярваме. Изложбата недвусмислено показва, че дори древните китайски традици са били избити без проблем от главите на майсторите там и те с лекота изоставят своите живописни похвати в името на съветската школа. Огромна китайска ваза с лика на Георги Димитров и пожелания написани с йероглифи е част от ескпонатите, които могат да се видят в „Сезони”.
„Комунисти, комсомолци, пионери – всички сме в един и същи строй” В този строй, в този „кюп” са и художници, актьори писатели. Всички имена на авторите, показани в изложбата са запазени в тайна. Целта на експозицията е да покаже епохата, а не да разобличава или да поставя ударение върху личността на твореца. Да пресъздаде нагласата за доминиращата роля на партията над ценностите на личността.
Само ако се поставим на мястото на тогавашните автори можем да разберем тяхното творчество и едва след това да решим дали да го зачертаем – каза мениджърът на „Сезони” Маргарита Видралска. „Изложбата няма за цел нито да оправдава соцреализма, нито да го величае. Искаме да подседтим изкуствоведите, че това е цяла епоха, която се нуждае от сериозно изследване” – добави г-жа Видралска.
Портретите на вождовете са друга важна тема, която трябва да бъде изследвана, според „Сезони”. В изложбата може да се види ясно как личните характеристики на един лидер се превръщат в клишета и след време вече всеки втори ученик в художествената гимназия може да ги имитира с лекота. Портретите на Димитров и Благоев от онова време нямат нужда от заглавия.
Следвайки тази нишка експозицията вади произведения на много „полуанонимни” майстори, смесвайки ги с тези на големите имена в изкуството на това време. Така се създава една „снимка” на епохата много по-достоверна от тази на големите изложби, които изследват само познати до болка имена.
„Всяка епоха има своите полуанонимни майстори, които работят за по-ниска степен клиентела. Малки майстори, които създават продукция за украса – читалища, кабинети, заводи – снимка на епохата.” – пише в каталога на изложбата проф. Иван Маразов.
Именно такива произведения могат да се видят за първи път в експозицията. Да се почувства „радостта от електрическата крушка” , патоса от заменянето на ралото с трактор и комбайн, патоса от сливането на всички в „единен строй”. При някои автори той е искрен, при други е цинично конюнктурен – обяснява проф. Маразов. Но ако трябва да съдим художниците, че са рисували смешни образци, след време ще трябва да съдим актьорите, че са играли в тъпи реклами – добавя той.
Експозицията не е пропуснала и противоречията на социалистическата доктрина, която ту кара авторите да създават образа на героя, ту – да търсят обикновения човек на народа. Въпреки че соцреализма е обявен за „изкуство за народа”, всъщност не стига до него, то си остава елитарно изкуство.
Преди година британската институция „Тейт Модерн” направи мащабна изложба на социалистически реализъм, съпроведена с дузина лекции на тази тема. Не е ли срамота, че нашето изкуствознание последно се обръща към този период, който принадлежи на нас? – пита галерия „Сезони”.
Рано или късно българските специалисти ще трябва да се престрашат и да навлязат в него без предразсъдъци. Дано тази изложба им помогне.
Дончо Захариев празнува 80-годишнина с изложба в СБХ 
Списък продажби
