Ретроспективна изложба на един от най-интересните български художници Станислав Памукчиев събира значимите негови произведения, създадени през последните дванадесет години от творческата му дейност. Изложбата се открива на 8 май от 18:00 часа в галерията на СБХ на "Шипка" 6, ет. 1, и може да бъде посетена до 31 май.

 Повод за събитието е 60-годишнината на Памукчиев, а темата е „Гранично-без/гранично/ 2001–2012”. С тази ретроспекция авторът очертава кръга на своите тематични търсения и диапазона на пластично-концептуални изразявания – от фигурална изобразителност до обект, пластични и видео инсталации.

 Организацията на експозицията, със сложното взаимодействие и взаимопроникване между отделните композиции, изгражда единна смислова и психологическа среда. В тъмното изложбено пространство са раздвижени мистично значимите фигури на дълбинно психологически конструкти, атавистични и архетипни съдържания, енергиите на Ерос и Танатос, на мъжкото и женското начало, интуициите за скритото, неназованото, трансграничното.

 Основната тематична линия търси проекциите на емоционално-психичните и духовни напрежения в състояния на граничност, на обръщане от крайното към безкрайното.

 Авторът използва материали като пепел, въглени, восък, воал, метал и гума. Процесите, на които ги подлага, са изгаряне, опушване, натрупване – ритуали на трансформацията.

 Цикълът фигурални картини „Преминаване“, 2001, 2002, се вглежда в човека, в неговото драматично усилие за проникване зад закрития хоризонт на пределното и крайното.

 Пространствените композиции „Стъпки“, 2004, 2005 и „Проход“, 2004, следват ритъма на вечното движение, на пътя на човека през и извън времето. „Бяла стая“, 2006, е поетичен образ на емоционално-психичното, изговаря „биографията“ на душата като сбор от преживяното, с обгарянията, които пречистват съкровената човешка същност и изпълват нейната самота.

 Композициите от проекта „Хронотопи“, 2009: „Сватбите“, „Четири сестри“, „Делници“, видеоинсталациите „...виждам една поляна...“ и „Сън“ са интроспекция, завръщане, обикаляне в спомена, проникване и преплитане на лично живяното в митологично ритуалното. „Вместилища“, 2011, и „Закрита сила“, 2012, провокират подсъзнателни импулси, които тласкат към непознатото, скритото, тайното, към силите, които базисно мотивират и моделират живеенето.

 Станислав Памукчиев е роден на 9 май 1953 г. в град София, България. Завършил Националната художествена академия, София, специалност ”Стенопис” 1979 г., при проф. Димо Заимов. Професор в НХА, София.

 Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, САЩ.            Има десет национални и международни награди, между които: “Захари Зограф” – 2004 г,. и Голямата награда на Международното триенале за живопис, София, 1996г.

 Негови произведения са собственост на Национална галерия – София, СГХГ, Национална галерия – Прага, Европейски парламент – Брюксел, Колекция “Петер Лудвиг” - Аахен, Германия, Фондация ART Dialogue – Париж, Колекция ”Вутен” – Белгия, частни колекции в България, Австрия, Белгия, Холандия, Германия, САЩ, Франция, Швейцария, Италия, Канада, Гърция.