164-те топгалерии от цял свят, избрани да участват в панаира, подходиха предпазливо към колекционерите. Суперавангардни произведения почти нямаше, търговци­те заложиха на сигурното. А на езика на съвременното изкуство "сигурно" означава камък, бронз, дърво, живо­пис, фотография, по възможност - създадени през 80-те и 90-те или поне от артисти, станали популярни тогава.

Пърформанси и видеоарт се появяваха тук-там, но по-ско­ро като атракция за привличане вниманието на публика­та, без надежда да бъдат откупени.

Вероятно по тази причина произведения на Деймиън Хърст и неговите последователи не бяха извадени за продан. Липсваха татуираните прасета на Вим Делвуа и голи руснаци, които лаят като кучета изпод масите на щандовете. Малкото руски галерии на панаира показваха живопис - в гигантски размери.

„Цената зависи от размера” - без капка срам обясни шефката на галерия Тадеуш Ропак.

- Малките акварели на Базелиц са по 40 хиляди паунда, а големите - по 400 хиляди - отсече дамата, явно преос­мислила твърдението, че в изкуството размерът няма зна­чение.



Произведение на Тони Краг за 350 хиляди паунда, предложено от галерия "Тадеуш Ропак", привлече куп туристи на щанда на салона, но остана да краси изло­жението, без да бъде откупено. Затова пък наполовина по-малка творба от същия автор - с двойно по ниска цена - светкавично се сдоби с нов собственик.

Най-успешно продавани се оказаха автори, чиито имена могат се видят в „Тейт модерн”, „Помпиду” и другите музеи на модерното изкуство - тъй наречените класици на постмодернизма. Тони Краг, Базелиц, Ричард Дикън, Гилбърт и Джордж, Дюбюфе, а от по-младите Аниш Капур, бяха предлагани от няколко частни салона на почти еднакви цени и почти всичките им работи бяха откупени. Създателите на гейизкуство Гилбърт и Джорж бяха сред най-добре продаваните автори.

Гигантски фотографии от 80-те и 90-те години по 250-300 хиляди паунда се купува­ха още в момента, в който бяха излагани.

Дървета от прежда, кинетични скулптури и други по-шан­тави творби повдигаха духа на публиката, но не смениха своите собственици.

Една от пай-сериозните тенденции, която търговското изложение отчете, е, че заедно с модерните форми успешно можеха да се закупят масички, барчета, полилеи и други полезни за интериора вещи, създадени от известни автори от всяка държава. Често пластичните произведения просто имитират мебе­ли - столове, пейки, но като цяло са непригодни за това предназначение.

На почит са материалите с огледални повърхности, вкара­ни в изкуството преди десетилетия от Аниш Капур. Счу­пени парчета от огледала се превръщат в малки и големи скулптури с разместени фокуси и обърнати гледни точки. Това, което не можеше да бъде продадено, го откупи галерия "Тейт" - тя единствена похарчи сериозна сума за инсталация с продрани знамена, износено парче черга и изтривалка, както и няколко произведения видеоарт. Ня­мам ограничения в бюджета, когато става дума за "Тейт"

- каза директорът й Ник Сирота на въпрос за кое произве­дение е похарчил най-много пари.

Досега славата на Frieze бе, че продава непродаваеми произведения. Само тук от всички подобни изложения можеха да се видят експерименти, оценявани за стотици хиляди паунди, което пък довежда неизкушения зрител до почуда и потрес. Този път обаче гордостта на изло­жението остана само на думи. И в парка около панаира, където бяха подредени десетки наистина непродаваеми и вероятно поради това изключителни скулптури от светов­ните майстори

/Статията е предоставена специално за сп. "Правен свят" от www.artprice.bg./