До 2007 г. наследниците на Дан Флавин не са създавали серийни скулптури от творбите на артиста. Единственото, което имаше на пазара до този момент, бяха лично създадените от Флавин, снабдени със сертификати за това, казва синът му – Стивън Флавин.
Дан Флавин създавал своите скулптури в лимитирана серийност от 3 до 5 екземпляра. Избягвал е да прави други творби, докато не продаде тези, които има, за да избегне ненужна продукция и разходи за склад. До момента на продажбата, неговите скулптури са съществували само като проекти или копия от изложби. В резултат на това артистът оставя след себе си повече от 1,000 нереализирани скулптури, когато умира през 1996 г. Ако тези проекти се реализират, те биха могли да струват десетки милиони долари.
Една от причините, довела до решението да бъде премахната забраната за създаване на скулптури на Дан Флавин след неговата смърт, е успешната изложба в Националната галерия във Вашингтон през 2004 г., която провокира интереса на много от неговите колекционери.
След отпадането на забраната, наследникът на Флавин е продал над 20 произведения. Сред купувачите са Hirshhorn Museum and Sculpture Garden във Вашингтон, музея Стеделайк в Амстердам и музея Гленстоун, частна собственост на колекционера Митчъл Рейлс. Серия от творби, създадени посмъртно, ще бъдат изложени в Тейт Модърн следващата година, като част от проекта „Artist Rooms”.
Не се знае още какви ще бъдат последиците за пазарната стойност на произведенията на Флавин, но със сигурност тези, създадени от него приживе, имащи сертификат за това, ще имат по-голяма стойност на пазара на изкуството. Други експерти, като кураторът Евелин Ханкинк, работеща за музея Хишхорн, смятат, че за артисти като Флавин обектът сам по себе си не е това, което колекционерът си купува – концепцията е това, което има значение.
Дан Флавин е един от най-известните американски артисти от втората половина на ХХ век, представител на минимализма в изкуството. През 60-те години той започва да експериментира с нехарактерни за скулптурата материали, създавайки т. нар „светлинни скулптури” от неонови тръби и флуоресцентни лампи. Неговите инсталации днес се намират в едни от най-известните музеи за съвременно изкуство в света.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар