След като дълго беше пренебрегван в собствената си държава, най-сетне Едвард Мунк ще получи почестите и уважението, което заслужава. През месец юни отвори врати дългоочакваната ретроспективна изложба на норвежкия художник в Осло, отбелязваща 150 години от неговото рождение. Това е най-голямата ретроспективна изложба в негова чест  правена някога. За тази цел обединяват сили два от най-известните музеи в Осло.

За разлика от останалите многобройни изложби по света, представящи творчеството на Мунк, тази няма да бъде концентрирана върху една тема. Вместо това, изложбата ще предложи безпрецедентен преглед върху дългата артистична кариера на художника, от ранните му творби до неговата смърт през 1944 г.

Изложбата цели да покаже развитието и обхвата на работата на великия художник посредством  270-те картини и рисунки, включени в експозицията. Поради огромните мащаби на изложбата, организаторите  използват две различни локации в Осло за нейното представяне. Националната галерия в Осло представя изложба на тема „Как Мунк стана Мунк". Тя набляга на формиращия период в неговото творчество 1882 г. – 1903 г. Втората локация в Осло е Музеят на Мунк, който представя зрелия период от творчеството му и по-специално – последните 40 години от неговия живот.

В изложбата ще бъдат представени не само шедьоври като „Викът” – подготвителната пастелна рисунка, за която купувач плати рекордната сума от 119 милиона долара на аукцион на Сотбис през 2012 г., но и много други произведения. Сред изложените шедьоври са "Мадона", "Вампир" и "Танцът на живота”.

Едвард Мунк днес е смятан за един от най-великите художници на XX век. От самото начало на своята артистична кариера, той демонстрира, че ще се превърне в гениален художник, превръщайки се в пионер на експресионизма в изкуството от ХХ век.

Творчеството му представя болезнени теми като "Болното дете", а неговите съвременници, неразбират и отхвърлят картините му, смятайки ги за  недовършени. Добре е да се знае и има предвид, че творбите му по темата за болестта имат личен характер.  

Младият художник е дълбоко афектиран от ранната смърт на майка си и сестра си, които са били болни от туберкулоза. Някои от другите теми, които той пресъздава, също шокират неговите съвременници - той избира да третира теми табу, като пубертета и бохемския живот. Важна част от неговото творчество е разработването на едни и същи  вариации на теми.

Сюжетите, които претворява, са все така актуални и днес. Ето защо, той има важно място дори и в популярната култура, а мотиви от негови произведения са използвани днес във всичко - от тениски до филми. И въпреки това, Мунк в продължение на години беше пренебрегван в родната си страна.

Той завещава своите произведения на град Осло през април 1940 г., за да ги предпази от нацистите, които завладяват страната само няколко дни по-рано. Но след края на войната, работите му са опаковани и пренесени в отдалечен район на норвежката столица. Сравнително малък брой посетители разглеждали изложбите на Мунк, а сигурността на картините също била под всякаква критика. Това може би е и причината, поради която две различни версии на "Викът" са били откраднати: едната през 1994 г. от Националната галерия, а другата през 2004 г., от Музея на Мунк. По-късно те са намерени и възстановени на мястото им.

Въпреки това, днес ерата на пренебрежение към  Мунк може би е към своя край. Това се дължи и на огромния успех, който пожъна изложбата „Мунк: Модерното око” по време на представянето й в Париж, Лондон и Франкфурт – посетена от близо един милион души. Властите в Осло, след години на дълго отлагане накрая се съгласиха тази седмица да се изгради нов музей на Мунк, помещаващ се в по-достойна за него сграда. Планира се строежът да започне през 2018 г., така че седем десетилетия след смъртта си, Мунк най-накрая ще намери своя нов достоен дом.