Националният музей за българско изобразително изкуство (НМБИИ) в София  откри на 18 юли (четвъртък) изложба на български художествени творби от миналия век.

Изложбата „Живопис и скулптура от ХХ век от колекцията на НМБИИ” осветлява темповете на промените в нашето изкуство през избрани произведения на големите български майстори. От наследството на първомайсторите, през тежненията на творците от 20-те и 30-те години, през стремежите и постиженията на художниците от 60-те, 70-те, 80-те години, зрителите имат възможност да се потопят в сложния, често противоречив, но и изпълнен с оптимизъм  български художествен  ХХ век.

За малко повече от век българското изкуство изминава пътя от възрожденските икони и портрети до сложния свят на съвременната пластична култура. Неговата история е наситена със събития, има своите върхови постижения, познава и вътрешните колизии и лутания. Имената и творческите съдби са много и различни и ако „големите” са дали посоките, то „по-малките” (всъщност има ли „малки”?) със своето изкуство са придали „плътност” на художествената сцена. Невъзможно е пълната история да бъде събрана в една изложба.

Подбраните произведения онагледяват два основни постулата -  „осъвременяване” и национална идентичност - отправно начало на развитието на изкуството ни през ХХ век. На всеки етап те се тълкуват по различен начин, имат различно съдържание и различни стилови характеристики. И ако битът, митологията и фолклорът до голяма степен очертават границите на националното, то около програмните призиви за “модерност” се кръстосват различни пластични тенденции с различен произход и с различно развитие във времето. Така много често стиловата определеност е заместена от своеобразна амалгма от тенденции, претворени подчертано индивидуално, с размах и неподправен артистизъм.

„Модерното” у нас започва с жанровите сцени на битописците и след тях, през всяко следващо десетилетие, се утвърждават нови възгледи и нови „модерности”. Поколенията у нас непрекъснато се догонват и съ-съществуват, като едновременно се допълват и често взаимно се отричат. Това определя и наситената динамика на художествените процеси, основно качество на българския ХХ век, а резултатите, постигнати само за 100 години,  са  впечатляващи.