Около двеста произведения на живописта и графиката са представени на изложбата, открита в навечерието на Деня на града в изложбената зала на Московския съюз на художниците на улица „Беговая”. Творбите на млади и вече известни, именити художници, изпълнени в различни стилове, са обединени в една тема: всички те са посветени на столицата на Русия. Това  са и градски пейзажи, и жанрови картини със сцени от московския живот, и портрети на московчани, и колоритни натюрморти, а също и пейзажи от Подмосковието.

Московският съюз на художниците е организиран още през 1932 г.,  когато в СССР се е провеждала кампания за закриването на независимите творчески съюзи и художествени обединения и централизиране на управлението от дейците на изкуството. В първия състав на Съюза влизат най-добрите руски художници от първата половина на ХХ в.: Константин Юон, Георгий Ряжский, Александър Дайнека, Аристарх Лентуров, Иля Мешков и много други. Произведенията им с право влизат в златния фонд на руската живопис и са представени в най-големите руски музеи, а имената им са известни на любителите на изкуството в целия свят.

На изложбата „Москва и московчани” е отчетливо ясно, че традициите, заложени от основателите на Съюза, както и преди, са останали силни. Не трябва да си познавач на живописта, за да разпознаеш познатите мотиви в произведенията на класиците от миналото. Нещо повече, влизайки в изложбената зала, посетителят сякаш изпада от времевия контекст: подобни картини е могло да бъдат показвани и през 1970-те и през 1980-те години. Тематиката, композицията, цветовите решения – всичко остава без промяна.

Ясно е, че в рамките на традиционните живописни стилове е доста сложно да се открие нещо ново (сигурно това не е и нужно), но в нивото на майсторство на някои участници в изложбата има какво още да се желае.

Още една особеност на много картини е, че са нарисувани сякаш без определена цел, авторите като че ли изобщо не са се замисляли каква ще бъде съдбата на произведенията им, след като нанесат последната четка. Днес изключително рядко може да се срещне подобна демонстрация на вътрешната свобода на художника, който рисува така, както вижда и чувства, без да се стреми да угоди и да се хареса на зрителя.