На 13.09.2013 г. (петък) от 18:00 ч. в галерия „Средец” се открива изложба-живопис на Василка Монева.

Името на Василка Монева става популярно сред ценителите на изкуството у нас преди всичко с поредица от интериори и натюрморти. Те са нейната запазена марка. В тези картини се оглежда цялата й природа – артистична, капризна, мечтателна, увлечена по приказното и въображаемото. Там ще открием екзотични шапки с пера и манекени, драперии и аксесоари, които будят асоциации за театрални преображения, паравани, носещи привкус на загадка, фотьойли и плетени столове със сложен рисунък, вази и фруктиери. И, разбира се, художнически стативи и рамки - символи на битието на артиста, който за нея е същество от друг свят.

 “Поколението на Василка Монева навлиза в художествения живот през 60-те години на 20 век. Изблик на естетическо бунтарство, на жива емоция, на спонтанна артистичност и искреност. Достига зрялост през 70-те и 80-те години. А през 90-те е изправено пред промяна – не толкова социална, която го поставя в рискова позиция, а генерална промяна в разбирането за мисленето на художника, за самата художническа природа. Озовава се във време постмодернистично. Време не само на доскоро непозволените неконвенционални форми, а време, което високомерно и снизходително разколеба ценността на личното преживяване и започна да проповядва рационалните игри в изкуството с множеството техни възможни решения”, пише за художничката изкуствоведът Ружа Маринска.
 „В радост и в тежки минути, в изпитания и болка Василка Монева не оставя четките. Рисуването е най-щастливото й състояние. То е упоение, авантюра, размисъл, мечта, убежище. Затова и зрителят е щастлив пред нейните картини”, допълва Маринска. 

Василка Иванова Монева е родена през 1945 г.  в гр. Русе. Учи аранжорство в Техникума за худ.занаяти/художествена гимназия за приложни изкуства/-София. През 1971 г. става член на СБХ, а през 1977 г. специализира в Cite International des arts, Париж.
Автор е на редица самостоятелни изложби в България. Показва още в Париж, Ню Йорк, Берлин, Будапеща, Пекин, Атина, Москва, Рига, Братислава, Букурещ, Мадрид, Барселона, Токио, Потсдам, Виши, Кьолн.

Носител е на наградите: Награда за живопис на Младежка национална изложба – 1975; Награда за интериор - "Натюрморт, интериор и портрет" - Казанлък – 1982; Голямата награда на Русе за цялостно творчество – 2005; Голямата награда за цялостно представяне - "Биенале на малките форми" – 2004; Награда за живопис на Алианц България – 2008; Награда на Министерството на културата "Златен век" – 2012; Награда за живопис на биенале "Приятели на морето" – 2012; Награда на СБХ за цялостно представяне на изложбата "Камертон" – 2013.

Картини на художничката са притежание на НХГ, СГХГ и на повечето градски галерии в България, и на колекционери у нас и в чужбина.