Джон Балдесари е един от малцината съвременни художници, чийто творби достигат осемцифрени цени на търг. Американският концептуален артист наскоро завърши серия от работи – пародия на канона в историята на изкуството – които разбъркват представите за лесно разпознаваеми визии и за пръв път ще бъдат показани в Garage Center for Contemporary Culture, Москва от 21 септември до 24 ноември 2013г. Изложбата носи заглавието „1+1=1” и е първата, представяща художника в Русия.

Концептуалният майстор се заиграва с апетита на света на изкуството за добре разпознаваеми и лесно идентифициращи се визуални артисти. „Подразни ме това, че художниците се превръщат в марка – „Това е Уорхол”, „Това е Де Кунинг” – и човек дори не поглежда творбата. Замислих си дали не мога да променя това.” – споделя Балдесари.

Едно от произведенията в изложбата, например представлява изображение на консерва супа – класически мотив от Анди Уорхол, но изпълнен в синьо вместо запазеното червено на Campbell, без познатия етикет и лого. Вместо това подчертавайки минималистичните, геометрични форми, предпочитани от Сол ЛеВит, чието име е отпечатано отдолу. Друга творба взима детайл от абстракция на Джаксън Полак, но използвайки характерните жълто и синьо от картините на Анри Матис.

Друг акцент от изложбата са версиите на картини на известни художници със заглавия от поп музиката и филм ноар. Целта е зрителят да се опита да намери връзка между изображение и текст.

Известността на 82-годишния Балдесари нараства все повече през последните години след мащабната му ретроспективна изложба в Тейт Модерн през 2009г. Това е огромна изненада за самия него, тъй като след като завършва образованието си през 50-те години, той става учител, рисувайки само през уикендите до 60-те, когато мисленето му се променя. Балдесари надживял абстрактния експресионизъм и искал да изследва нещо ново, отвъд живописта и скултурата. Той решил, че няма смисъл да складира в студиото си платна, които никога няма да продаде и решава да ги изгори. С намигване към Ницше и концепцията за „вечното зъвръщане”, художникът решава да върне материалите, които е използвал на земята. Той намерил крематориум, пуснал обява във вестника и превърнал изгарянето в истинско събитие.

След това Балдесари започва да експериментира широко, но никога не рисува, а кара други художници да рисуват избрани образи за творбите му. За своя изложба през 1971г. той инструктира студенти от колежа по изкуство в Нова Скотия да напишат много пъти - „Няма да правя повече скучно изкуство” върху стена – сякаш са наказани. Това бързо се превръща в една от най-известните му творби и негова често цитирана фраза.

Балдесари реализира най-различни проекти. Сред тях са серия фотографии на всеки камион, пътуващ от Лос Анджелис към Санта Барбара, „Картина, която е своя собствена документация” – картина-списък на собствената и изложбена история и „Съвети за художници, които искат да продават” – съветваща комерсиалните артисти да избират теми като „Мадона и дете”, „Картина с цветя” и „Натюрморт”.