Националната галерия в Лондон открива есенния си сезон с една впечатляваща и дългоочаквана изложба. За първи път във Великобритания е представена експозиция, посветена на темата „На прага на модерната епоха: Портретът във Виена 1900 г.”.

Развитието на портретния жанр е тясно свързано с процъфтяването на Модернизма и на модерната епоха в австрийската столица, по време на славната епоха, наречена „fin-de-siècle” (от фр. ез. – „края на века”). По това време художниците работят за своите заможни покровители и патрони, като във Виена модернистите се фокусират предимно върху индивидуалния образ.

Изложбата в Лондон изследва забележителния период, развиващ се във Виена по времето, когато тя е столица на Австро-Унгарската империя (1867 г. – 1918 г.), концентрирайки се върху средната класа в началото на XIX век, или т. нар. Бидермайерски период. Тогава портретите на художници, като Фридрих фон Амерлинг  и Фердинанд Гьорг Валдмюлер, са преоткрити от съвременните творци в града през  1900 г. След това, фокусът в изложбата се измества върху периода 1867 г. - 1918 г., за да разгледа снимки на деца и семейства, на хората на изкуството, и на мъжете и жените, изпълняващи своите професионални или семейни роли. 

Периодът започва с либерални и демократични реформи, градско и икономическо обновление, като се характеризира също и с религиозна и етническа толерантност, но завършва с възхода на консервативни, националистически и антисемитски масови движения. Тези драматични промени оказват огромно влияние върху характера и доверието на средната класа във Виена, чийто състав се състои предимно от емигранти с еврейски корени или връзки. Портретът се превръща в средство, чрез което тази част от обществото - „новите виенчани” – демонстрира своя обществен статус и чувство за принадлежност. Освен това, портретът служи и за изразяване на тяхното безпокойство и отчуждение.

В изложбата са представени легендарни портрети от този период, дело на едни от най-великите художници, обичани и харесвани и до днес, като Густав Климт, Егон Шиле, Оскар Кокошка и Арнолд Шьонберг. Те са представени наред с творби на важни, но по-малко известни артисти, като Броника Кьолер и Изидор Кауфман. Повече за този период можете да прочетете тук.
За разлика от съвременниците им, работещи в Париж, Берлин или Мюнхен, както и в отговор на исканията на местния пазар, виенските художници, като Климт например, остават фокусирани върху индивидуалния образ. Повече за произведенията на Густав Климт можете да прочетете тук, тук, както и тук.

Поради тази причина, именно портретът се превръща във водещия жанр в изкуството на Виена, като изложбата ни позволява да проследим отблизо променящата се самоличност на художници, покровители, семейства, приятели, интелектуално обкръжение, както и на известни обществени личности, живели по това време.

Картини от големи колекции от двете страни на Атлантическия океан, сред които такива, които много трудно напускат стените на музеи, като Белведере във Виена или MoMA в Ню Йорк, са показани редом с рядко излагани пред публика, но забележителни произведения, собственост на по-малки публични и частни колекции.

Повечето творби са върху платно, въпреки че посетителите ще видят също и рисунки на натрапчивите смъртни маски на Густав Климт (1918 г.); Лудвиг ван Бетховен (1827 г.), Егон Шиле (1918 г.) и Густав Малер (1911 г.) – всичките взети назаем от виенския музей Karlsplatz. Семеен фотографски албум, принадлежащ на Едмунд де Ваал, автора на прочутия роман „Заекът с кехлибарени очи” (2010 г.), също ще бъде изложен. Фамилията Де Ваал някога е била много богат европейско-еврейски род, съставен от банкери, живеещи във Виена. Този фотографски албум е описан, като „приказен урок по история”.

Изложбата ще продължи до 12 януари 2014 г.