В 14-странично писмо до министъра на младежта, изкуството и културата на Австрия - д-р Клаудия Шмид, от дружеството „Приятели на сецесиона” и Асоциацията на художниците на Виенския сецесион нарекоха несправедливи претенциите на наследниците на индустриалеца Ерих Ледерер върху собствеността на прочутия „Бетовенов фриз”, дело на големия австрийски художник Густав Климт. 

След задълбочено проучване на техните претенции към австрийското правителство, представители на двете организации стигнали до заключението, че искането този шедьовър да бъде предаден в частни ръце е несправедливо, пише The New York Times. 

„Бетовенов фриз” е собственост на фамилията Ледерер от 1915 г. През 1938 г., след конфискацията на имуществото на еврейските семейства, триптихът става държавна собственост и е съхраняван в хранилищата до 50-те години, когато са възстановени правата на собственост на индустриалеца. Повече информация за откраднатите от нацистите картини по време на Втората световна война ще намерите тук. 

По това време неговото семейство живее в Швейцария и не успява да получи значителна част от своята колекция от произведения на изкуството, в това число и тази творба, тъй като все още са били в сила ограниченията за износ, въведени от австрийското правителство след Втората световна война.

Наследниците на Ерих Ледерер заявиха, че австрийските власти позволили на техния родственик да получи голяма част от своята сбирка, едва след като се съгласил да им продаде „Бетовенов фриз” за сума, равностойна на 750 хил. USD, която била два пъти по-ниска от оценката на аукционната къща Christie’s.

Георг Гарф, професор от Залцбургския университет, който представлява ищците в съда, заяви: „В същото време - след войната, в което Австрийската република формално върнала фриза на неговия собственик, тя буквално принудила Ерих Ледерер да го подаде, като въвела забрана за износ на произведения на изкуството.” 

Густав Климт завършва „Бетовенов фриз” през 1902 г. Творбата е създадена специално за изложбата на дружеството „Виенски сецесион” в новопостроената, проектирана от архитектите Йозеф Олбрих  и Ото Вагнер, т.нар. „Изложбена зала на сецесиона”. Мащабната 34-метрова картина е смятана за символично въплъщение на последната симфония на Лудвиг ван Бетовен и е съставена от три части. Лявата е наречена „Тъга по щастието”. В централната - „Враждебни сили”, са нарисувани силите на злото, а дясната - „Изкуството, ангелски райски хор” символизира изкуството, поезията и радостта. 

Пълната биография на Климт прочетете тук. 

Историци на изкуството припомнят, че родителите на Ерих Ледерер - Аугуст и неговата съпруга Серена, са били основните меценати на Густав Климт.