Националният археологически резерват „Сборяново” е разположен на двата бряга на река Крапинец, на 50 км. от река Дунав и на 6 км. от град Исперих, а сред първите изследователи на комплекса е австро-унгарският археолог, етнограф и географ Феликс Каниц. Според проф. Диана Гергова, ръководеща разкопките през последните години, Сборяново пази и духа и руините на „Даусдава” - Града на вълците или Града на светлината, главната духовна и политическа столица на гетите, наричани от Херодот „най-мъжествени и най-справедливи сред траките“.
Резерватът е прочут с богатите археологически находки в могилата на село Севщари - разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.
Прекланяли са се пред полумитичния жрец и бог Залмоксис, когото древните автори не случайно считали за пророк, за законодател и за един от първите философи на траките. Светът на Залмоксис – свят на знание за Космоса и за земята, за числата, за човека и душата, става все по-видим и разбираем с разкопките от елитарния, царски некропол на гетите. Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от Хезихий, лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в Тракия, Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.
Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.
Като говори за гетите Херодот казва: „Същите тези траки стрелят с лък, нагоре към небето, срещу гръмотевицата и светкавицата, (с което) заплашват бога, като смятат, че няма друг бог освен техния.“
Проучванията на светилища и могили през годините, и особено през последните две години, са ярки доказателства за извисената култура, вярванията и политическия живот на гетите. Археоастрономическите изследвания установиха, че подредбата на могилите в Сборяново като цяло внушава идеята за Млечния път - според древните - пътят на душата към космоса. Отделните групи от могили с различни размери могат да бъдат тълкувани като огледални отражения на най-ярките съзвездия.
Изложбата в галерия Credo Bonum ще хвърли светлина върху новите изключително важни открития, направени с разгръщането на проучванията на южната група могили от източния некропол, обединени под знака на Орион, с център Голямата Свещарска (Омуртагова) могила.
Златни дарове, положени в насипа на всеславната могила, монументална гробница, открита в обикалящите я могили - единствена у нас, впрегната в два коня, тракийска двуколесна колесница, погребенията на жреци и аристократи, на жертвопринесени коне и кучета, засипаните под могилните насипи глинени олтари, разкриват същността на мистериите на обезсмъртяването, както и непознати страни от политическия живот на гетската държава във времето на нейния апогей през ранната елинистическа епоха от последните десетилетия на ІV до средата на ІІІ в. пр. Хр.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар