Националният археологически резерват „Сборяново” е разположен на двата бряга на река Крапинец, на 50 км. от река Дунав и на 6 км. от град Исперих, а сред първите изследователи на комплекса е австро-унгарският археолог, етнограф и географ Феликс Каниц. Според проф. Диана Гергова, ръководеща разкопките през последните години, Сборяново пази и духа и руините на „Даусдава” - Града на вълците или Града на светлината, главната духовна и политическа столица на гетите, наричани от Херодот „най-мъжествени и най-справедливи сред траките“.

Резерватът е прочут с богатите археологически находки в могилата на село Севщари - разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Прекланяли са се пред полумитичния жрец и бог Залмоксис, когото древните автори не случайно считали за пророк, за законодател и за един от първите философи на траките. Светът на Залмоксис – свят на знание за Космоса и за земята, за числата, за човека и душата, става все по-видим и разбираем с разкопките от елитарния, царски некропол на гетите. Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от Хезихий, лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в Тракия, Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.

Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.

Като говори за гетите Херодот казва: „Същите тези траки стрелят с лък, нагоре към небето, срещу гръмотевицата и светкавицата, (с което) заплашват бога, като смятат, че няма друг бог освен техния.“

Проучванията на светилища и могили през годините, и особено през последните две години, са ярки доказателства за извисената култура, вярванията и политическия живот на гетите. Археоастрономическите изследвания установиха, че подредбата на могилите в Сборяново като цяло внушава идеята за Млечния път - според древните - пътят на душата към космоса. Отделните групи от могили с различни размери могат да бъдат тълкувани като огледални отражения на най-ярките съзвездия.

Изложбата в галерия Credo Bonum ще хвърли светлина върху новите изключително важни открития, направени с разгръщането на проучванията на южната група могили от източния некропол, обединени под знака на Орион, с център Голямата Свещарска (Омуртагова) могила.

Златни дарове, положени в насипа на всеславната могила, монументална гробница, открита в обикалящите я могили - единствена у нас, впрегната в два коня, тракийска двуколесна колесница, погребенията на жреци и аристократи, на жертвопринесени коне и кучета, засипаните под могилните насипи глинени олтари, разкриват същността на мистериите на обезсмъртяването, както и непознати страни от политическия живот на гетската държава във времето на нейния апогей през ранната елинистическа епоха от последните десетилетия на ІV до средата на ІІІ в. пр. Хр.