На изложбата могат да се видят илюстрации към Пушкиновата „Приказка за цар Салтан”  (1906 г.) на най-прочутия руски илюстратор Иван Билибин. Ориентирайки се към традициите на древноруското и народното изкуство, Билибин разработил много интересен декоративен стил, запазил се през цялото му творчество.

Иван Билибин е забележителен руски художник и илюстратор на книги, активен член на "Мир искусства", балетен и театрален сценограф. Силно повлиян от руското народно творчество и от староруската дървена архитектура, а като част от разпространения тогава в Европа ар нуво,  и от традиционната японска гравюра, Билибин е оформил стотици руски приказки, създава неподражаем,  «билибински» стил - разпознаваем и емблематичен. Кориците, илюстрациите, заставките, обложките и инициалите на Билибин свързваме с приказния свят на Цар Салтан, Златното петле, Жар птица, Василиса прекрасна, Иван-Царевич и сивия вълк.

Известно е, че увлечението на художника от приказки започва, след като през 1899 година в Петербург той не само се увлича от изучаване на народното творчество, но и специално заминава за село, за да може лично да види спящите дървета, прозрачните рекички, дървените къщички, да чуе приказки и песни. Впечатленията, получени по време на това пътуване, позволяват на художника да създаде серия прекрасни илюстрации към руски народни приказки. Художникът създавава не отделни илюстрации, а оформя цялата книга: рисува корицата, илюстрациите, шрифта – всичко стилизира под старинен ръкопис. Приказки с илюстрации на Иван Билибин се издават и днес – и не само на руски език.

На изложбата са представени също рисунки, изпълнени от Александра Коновалова през 1920-те години. Нейните творби стилистически са близки до произведенията на Кузма Петров-Водкин и ранното творчество на Александър Дейнека.

Александър Дейнека е руски художник, член на Художествената академия на СССР (бивш) и неин вицепрезидент (1962-1966 г.), педагог. Учи в московския Вхутемас през 1920-1925 г. при В. А. Фаворски и И. И. Нивински. Той е член-учредител на дружеството ОСТ. През 20-те години на ХХ в. се занимава предимно с графика. В творчеството му преобладават темите за индустриалния труд, техниката, градския живот и спорта.

През този период създава и картини на историко-революционни теми: "Отбраната на Петроград" (1928 г.) и др. През следващото десетилетие в творчеството му се появяват лирични мотиви ("Майка", 1932 г.). Платната му от този период отразяват впечатленията на автора от неговите пътувания до САЩ, Франция и Италия през 1934-1935 ("Улица в Рим", 1935 г.). В годините на Великата отечествена война създава проникнати от героичен патос картини ("Отбраната на Севастопол", 1942 г.), сурови и драматични пейзажи ("Покрайнините на Москва. Ноември 1941", 1941 г.). В следвоенните години се връща към мотивите в творчеството си от 20-те и 30-те год. ("В морето", 1956-1957 г.). Създава пана и мозайки за обществени сгради, графики (сериите "Севастопол", 1932-1934 г.; "Военна Москва", 1946 г. и др.).

Проектира плакати ("Физкултурничка", 1933 г.), работи илюстрации и скулптури. Занимава се с педагогическа работа - от 1940 г. е професор в московския Вхутеин; преподава в различни московски художествени училища. През 1945-1948 г. е директор на Московския институт за приложно и декоративно изкуство.

Отделен раздел на изложбата е посветен на произведения в книжната илюстрация на Александър Бубнов, автор на известната картина „Утро на Куликовското поле”, нарисувана по мотиви на руски балади в разгара на Втората световна война. В мирно време Бубнов непрекъснато засяга теми на вълшебни приказки, на руския епос. Известен е неговият грандиозен цикъл към „Песен за пророка Олег”. На изложбата ще бъдат показани илюстрации към друга Пушкинова поема – „Борис Годунов”.