Поразителните издължени скелетеообразни форми на човешкото тяло на швейцарския скулптор Алберто Джакомети са съпоставени с италиански нео-класически и барокови шедьоври в нова изложба в Рим, проучваща емоционалния заряд на човешкото тяло.

Четиридесет ценни произведения на Джакомети, сред които прочутия „Крачещ човек” от бронз, са пръснати из постоянната колекция на “Вила Боргезе” в италианската столица. Те са разположени сред класически скулптури, като „Давид” на Бернини или „Паолин Боргезе” на Канова. Контрастът е драматичен: произведенията на швейцарския скулптор са символ на крехкостта, духовността и нестабилността, докато италианските творения удивяват със своето изящно представяне на плътта - мускулите потрепват, а пръстите сякаш оставят следи по меката кожа.

„Това не е съревнование между статуите, а шанс да видим как те се различават по общите си черти – и преди всичко по представянето на човешкото същество, на тялото”, споделя Анна Колива, директор на музея. Кураторът на изложбата - Кристиан Клем - световен експерт в областта на швейцарската скулптора, заявява, че Джакомети е „един от рядко срещаните съвременни скулптори, които притежават осезаема и обмислена връзка с миналото и преди всичко с изкуството на Древен Египет и техния силно стилизиран стил на представяне на човешкото тяло”.  

По време на своята дълга обиколка из Италия през 1920 г. и 1921 г., от Венеция и Рим до Неапол и Помпей, Джакомети се сблъсква за първи път с нео-класицизма и бароковото изкуство, към което добавя и визита в Египетския музей във Флоренция. Според Колива обаче, той бързо разбира „болезнената невъзможност” на съвременното изкуство да пресъздава човешкото тяло в монументален маниер.

Джакомети (1901 г. – 1966 г.) създава своят първи „Крачещ човек” през 1946 г., като паметник на жертвите на нацистите в Париж. Повече за произведенията на Джакомети може да прочетете тук.

Серията от различни „Крачещи хора”, която напомня на „египтяни излизащи от гробниците си”, според Клем предизвиква усещането за голяма сила, въпреки слабите им форми. Но Джакомети не изтънява своите фигури само за да пресъздаде ужасите на войната. Той е повлиян от екзистенциализма, докато работи в Париж между двете световни войни, което му помага да улови състоянието на страдание на съвременния човек.  

В сравнение с разкоша и величието на Ренесансовите, бароковите и неокласическите произведеиня, които ги заобикалят, скулптурите на Джакомети създават усещане за вътрешна енергия. „Някои от произведенията в изложбата на Джакомети са високи повече от 3 метра, и въпреки това изглеждат почти призрачни, в  сравнение с класическите статуи, които ги заобикалят", споделя Колива.  

Изложбата „Джакомети: скулптура” ще продължи във “Вила Боргезе” в Рим до 25 май 2014 г.