Барнет Нюман, син на полски имигранти, е роден в Ню Йорк. В началото той започва да рисува сюрреалистични произведения. През 40-те години на ХХ век Нюман започва да създава огромни монохромни платна, изследвайки емоционалния заряд, който носи цвета. Подобно на други известни представители на този стил, като Марк Ротко, Барнет Нюман започва да изследва и търси метафизична живопис, отчасти в отговор на жестокостите на Втората световна война (1939 г. – 1945 г.).

Въпреки, че не е представено нагледно, това течение в изкуството със сигурност не е без съдържание. През 1943 г. Нюман, Ротко и Адолф Готлиб публикуват манифест, защитавайки универсалната абстрактна форма на живопис – но тази, която има тема. „Няма такова понятие като добра живопис върху нищо”, се казва в манифеста.

Еврейският произход на Нюман оказва влияние и на неговата артистична идентичност. Тя резонира в заглавията на картините му, някои от които са свързани с Библията или с еврейски мистицизъм, а други – с теми и сюжети от гръцката митология. Във всички случаи, Нюман отразява взаимоотношенията между човека и божественото. Той насърчава посетителите да стоят близо до повърхността на картината, така че да се подложат на огромно физическо и емоционално преживяване, което да им даде усещане както за самите тях, така и за тяхното място във Вселената.

Бившият директор на „Stedelijk”, Еди де Уайлд, купува през 1967 г. първата картина на Барнет Нюман за колекцията на музея. Това е произведението „Портите” (1954 г.). Две години по-късно Де Уайлд закупува творбата, която се смята за най-прочутата на Нюман - „Кой се страхува от червено, жълто и синьото III” (1967 г. – 1968 г.). След смъртта на художника, музеят „Stedelijk” закупува и „Катедра” (1951 г.). Тя е представена заедно с „Точно тук” от вдовицата на Нюман, като подарък за музея.