Франсоаз Жило става известна като съпруга на гениалния Пабло Пикасо, но ако надникнем в историята и ще видим, че освен муза на Пикасо тя също е изключителен артист – художник и писател. Доказателство за това е нейната ретроспектива „Франсоаз Жило на 90” в музея Kunstsammlungen Chemnitz, Германия, която се състоя преди три години. През 2012г. тя си сътрудничи с биографа на Пикасо – Джон Ричардсон, за да курират първата изложба на нейни произведения и произведения на Пабло Пикасо в галерия Gagosian, Ню Йорк, а днес работите й са изложени в престижната Elkon Gallery, Ню Йорк.

Жило е и жената, която има смелостта да напусне Пикасо, след връзка, която продължава 10 години. Те се срещат в окупирания Париж през 1943 г., когато тя е на 21, а той на 62. Тя става негова любовница, артистична муза – Пикасо я рисува много пъти, започвайки с портрета “La Femme-Fleur”, 1946 г. – и майка на двете им деца, Клод и Палома. Жило разказва за живота си заедно с художника в нейния бестселър от 1964 г. „Живот с Пикасо”, сантиментален и прозорлив разказ не само за човека, но и за работата на художника. Пикасо се опитва да спре публикуването на книгата и отказва да вижда Франсоаз и децата, след като тя е издадена.

Една история, която говори много за бурния край на връзката им, датира от началото на времето им заедно. Жило живее с Пикасо в южната част на Франция, когато прави план да посети студиото на Пиер Бонар в Льо Кане. Това предизвиква скандал между двамата, Пикасо казва, че мрази Бонар и не иска Жило да го посети. Като резултат от ирационалния спор между двамата, Пикасо казва, че ще заведе Жило в студиото на неговия приятел Матис.

Анри Матис е един от многото съвременниците на Пикасо, които съпругато му Франсоаз среща и те веднага се харесват взаимно. "Мислех, че е интересно, че критиците обичаха да пишат за двамата все едно са били почти врагове, но те бяха най-добри приятели," казва Жило за двамата художници, за които тя пише книгата си от 1990 г.  „Матис и Пикасо: приятелство в изкуството”. По повод на това, Жило споделя "Те бяха конкуренти в изкуството, да, но бяха и приятели в живота. Също така заради факта, че Матис е с 12 години по-възрастен, той имаше родителско отношение към Пабло - винаги съм била развеселена от това – държаха се все едно Пикасо е лошо момче, а Матис - добрия родител. "

Когато Франсоаз Жило напуска Пикасо, против волята му, през 1953 г. тя е принудена да продължи работата си на друго място. Париж вече не е място за нея, тя се колебае между Лондон и Ню Йорк. По това време тя работи с две галерии в Лондон, защото във Франция нещата стават доста трудни - да оставиш Пикасо се разглежда като голямо престъпление и тя вече не е добре дошла там. През 1960 г. Жило има свое студио в Челси, дадено й по препоръка на директора на Тейт, но работите й винаги имат повече колекционери в САЩ, отколкото навсякъде другаде, така че тя решава да се премести в Ню Йорк.

В САЩ Жило се жени и развежда с художника Люк Симон, от когото има дъщеря, а през 1970 г. се жени за д-р Джонас Солк – имунолог, отговорен за създаването на първата ваксина срещу полиомиелита. През цялото време тя продължава да твори и усилията й се възвръщат. Произведения на Франсоаз Жило има в постоянните колекции на МоМА, Ню Йорк и Musée d’Art Moderne, Париж, през 2010 г. тя получава ордена Officier de la Légion d’honneur на Франция, което е най-голямата чест за човек на изкуството. Днес тя е призната като артист, а не само муза на велик творец, но въпреки това Жило остава живата връзка към една важна културна ера от историята на изкуството.