Най-голямата изложба на Ван Гог във Великобритания за последните 45 години си поставя една забележителна цел – да докаже, че гениалният художник не е лудият перко от филмите за него, а сложна и изключително интелигентна личност, преобърнала представите на целия свят за живопис. С тази цел в експозицията, наречена „Истинският Ван Гог” са включени писмата на художника до неговия брат Теи и до сестра му...

Човек, който не е чел тези писма в дълбочина  и е гледал популярните филми за художника, запомня само някои откъслечни думи като Самота, Меланхолия и Лудост, които, откъснати от контекста изграждат образа на един полу-луд, полу-гениален автор. В действителност писмата на Ван Гог представляват сложни живописни задачи и истинско развитие на Теорията на цветовете, която без неговата всеотдайност все още би била на нивото на импресионистите.

Сега публиката е поканена да надникне в неговите описания и да повярва на очите си, а не на филмите и популярните статии. „Има изкуство на линии и цветове, но има и изкуство на думите, което ще продължи точно колкото другото” – пише Ван Гог. Той е абсолютно убеден, че всичко, което може да се нарисува, може да се опише с думи и писмата му са доказателство на неговата теория. Те, разбира се са възможни единствено благодарение на неговата изключителна ерудиция и интелект.

Зрителят е въведен в първите опити на Ван Гог като художник, когато той овладява перспективата и човешкото тяло. Любовта му към селяните и техния труд се превръща в част от любовта му към природата. С нея започва и завършва изложбата, тя е голямата религия на художника. Той рисува селяните, които садят жито или картофи, орат, жънат и накрая го изяждат – пълната цикличност на един спокоен, прост и хармоничен живот. По същия начин цикличността на природата се превръща в част от цикличността на човешкия ритъм и начин на живот в неговите последни платна.

Четейки писмата и гледайки картините, които преминават към все по-светли и пъстри тонове, човек осъзнава, че стои пред произведения на изключителен характер, влюбен в светлината художник, който пожертва цялото си бъдеще като търговец на картини ири пастор и тръгва да търси онова място в света, където цветовете искрят най-истински. Той го открива в Арл, Южна Франция, и в писмо до сестра си описва как холандците не могат да почувстват онзи трепет и вибрации на багрите, ако не намерят подобно място.

В същото писмо Ван Гог разказва за своя автопортрет с палитра, едно от най-известните произведения на художника, в което той търси друга прилика, по-дълбока от тази във фотографията.

В изложбата са още Жълтата къща и Портрет на момиче – едни от най-забележителните произведения на Ван Гог, оказали влияние на цялото модерно изкуство. Всъщност, Ван Гог е първият, който вкарва в живописта простите цветове като жълто, синьо, зелено и червено. В своята теория той описва, че нито един цвят не съществува без другия, че живописта е съпоставка между различните багри и изследва как всяка една от тях променя въздействието си върху нас в зависимост от тази, до която е поставена в съседство. Пикасо, Франсис Бейкъм, Кандински, Макс Ернст, Анри Матис, не биха съществували ако Ван Гог не беше пожертвал живота си и самомнението си, за да открие и върне тези цветове в изкуството. Това едва ли е по силите на един луд човек и изложба изисква от публиката да намери истинския Ван Гог и да повярва в него.