Над 40 пластики и картини ще се представят на 3 юли в галерия „Сезони”, в помощ на децата на починалия скулптор Велимир Великов.

Съпричастни художници отвориха сърцата си с дарителски жест в полза на децата на художника. Те дариха не само своето произведение за хуманна кауза, а надежда и вяра в доброто.

Галерия „Сезони” от създаването си досега не спира да организира благотворителни акции безвъзмездно. Този път Ви кани на 03 юли от 18.00ч.  да отнесете у дома си произведение на изкуството и да подадете ръка на семейството на художника Велимир Великов. Всички приходи ще бъдат предоставени на семейството.

Думи за Велимир Великов:

Велимир Великов е от онези творци, които са в състояние години наред, всеотдайно и работливо, тухла по тухла да надграждат основите на своя талант. И така, докато сами не почувстват готовност да покажат на света своята душевност чрез изкуството си.

Ето защо на Велимир му отнема повече от 10 години след завършването на Художествената академия, за да организира самостоятелна изложба. И то не защото не се чувства готов, а защото изисква все повече и повече от себе си като творец, като майстор. Знанията и опитът, които трупа като помощник в ателието на Георги Чапкънов - Чапа са безценни: те залягат в основата на едно изкуство, вдъхновено от нежните и лирични очертания на женските форми, митологичните сюжети, пропити с алегории и еротика.

Роден е през 1973 г. в Силистра. През 1991 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1998 г. се дипломира в НХА “Н.И.Павлович”. Има множество участия в национални и международни изложби за скулптура и рисунка. Самостоятелни изложби организира в галерия „Ларго”, Варна и в „Минерва”, София през 2011 г.

Работи и трупа опит в ателието на големия скулптор Георги Чапкънов.  Като главен помощник на професора участва в изработването на герба на България, скулптурите на Света София, на баща и син Славейкови и други емблематични скулптурни композиции. През 2012 г. в екип с майстора-моделист ювелир Пламен Василев изработват първото точно копие от злато на Панагюрското съкровище.

Негови творби са притежание на частни колекционери в България, САЩ, Русия, Швейцария, Англия, Белгия.

В пластиките му откриваме влияние от неговия учител, но то е нищожно пред внушението за изграден авторов почерк, което творбите на Велимир безспорно прижежават. Женските фигури излъчват изящество, в което личи отношението на автора към нежния пол – един скрит идеал за красота, почти обожествен в акта на извайване на триизмерния образ. От неговите сатири и бикове, напротив, струи сила, мощ и мъжественост. Композициите му „Интимност”, „Мечта” и „Прегръдка” притежават почти еротичен характер. Представляват сложно преплетени в изгаряща страст фигури, впечатляващи със скритата си енергия и емоционалност, която от пръв поглед се прехвърля върху зрителя и веднага го завладява.

Велимир Великов си отиде от този свят твърде млад. За смъртта никога няма възраст, още повече когато става дума за голям творец. Никога няма да знаем в каква посока би поел неговият творчески път, как би развил талантът си, ако имаше пред себе си още години, които да осмисли чрез изкуството. Но това, което той ни е оставил днес, е резултат от много труд и голяма дарба и ще остане за идните поколения.

Това е и най-голямото му наследство...