99 изящни произведения за познавачи на 11 февруари от 18.00 в хотел Шератон
Скулптура, уловила Константин Щъркелов в момент, когато нанася и разбиващ билярден удар е сред хитовете на първия търг на аукционна къща Сезони Форум за 2010. Той ще се проведе на 11 февруари от 18 часа в хотел Шератон. Автор на уникалното произведение е скулпторът Янко Павлов, чиито творби не са показвани пред публика след изложбата на художника през 1933 г. Сезони Форум следва своя импулс да открива и изважда на бял свят големите имена българската артистория, които по една или друга причина са потънали в забрава. Този път Сезони не просто обновява списъка на имената, които традиционно се въртят по всички търгове у нас, но също така изважда цял епизод от нашето изкуство – бохемската атмосфера и веселието в света на художниците преди 9 септември 1944. Те са ловко пресъздадени именно от един от активните участници в шумните артистични купони – скулпторът Янко Павлов, който не просто се весели заедно със своите колеги, но и ги използва за модели на малките си, често хумористични, изящни пластики. За целта той дори става член на Оркестъра на Бръмбъзъците – компания от музициращи художници и архитекти, където скулпторът свири на цигански тъпан.
Именно двама от останалите художници – изявили се дейно не само в изкуството, но и в създаването на порядъчна артистична глъчка из кафенетата, се появавят на търга на 11 февруари. Щъркелов, играещ билярд с официален костюм, папийонка и модни обувки и любимият модел на Янко Павлов – художника Александър Божинов – облечен с дълго сако и брич, на главата с широкополо бомбе, в момент, в който не само се забавлява с останалите си колеги, но и рисува върху скицник. Изящната изработка на всеки детайл от облеклото пресъздава колоритните образи и стила на живот на всеки от тях.
Друг автор, който аукционна къща Сезони Форум изважда за първи, след повече от половин вековно мълчание от страна на историци и колеги, големият български живописец Марин Георгиев Устагенов. Завършил с първия випуск Художествената академия /Държавното рисувално училище/ той изпъква сред своите талантливи състуденти Андрей Николов, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, Стефан Иванов със сребристо-студената гама, която избира за платната си. По-късно студеният колорит се превръща в начин да се отрази движението на въздуха и мимолетната смяна на тоналността във всеки момент. Така Марин Георгиев Устагенов създава някои от най-живите, вибриращи пейзажи в българското изкуство. Именно картина от този жанр – „На реката” излиза за първи път пазара на търга на Сезони Форум. Студеният колорит е рядко срещано явление не само в българското, но и в световното изкуство. Пиеро дела Франческа, Вермеер и Каналето са сред малцината, успели да изградят хармония на основата на хладните тонове. В тяхната живопис е уловена дневната светлина и отражението й върху всяка повърхност. Пейзажите на Марин Георгиев Устагенов са част именно от тази хладна, въздушна, очарователна живопис. Марин Георгиев Устагенов също така е сред първите български реставратори и консерватори. Той участва в реставрацията на Боянската църква и Земенския манастир. Поради факта, че се занимава с предприемаческа дейност до смъртта си през 1937, след 9 септември 1944 той е обявен за враг на народа, наследниците му – преследвани, а картините на Устагенов – изхвърлени от учебните програми в Художествената академия и от постоянните експозиции на музеите. С изваждането на това произведение Сезони Форум продължава своята традиция да напомня на публиката и на специалистите за имената в българското изкуство, които са виновни за неговата изключителна сила преди ІІ Световна война.
В тази компания на бохеми-художници перфектно се вписват имената на българските класици, които по традиция Сезони Форум ще предложи на публиката и колекционерите. Сред тях са Цветана Щилянова, Никола Танев, Борис Денев, Найден Петков, Наум Хаджимладенов, Христо Йончев-Крискарец, Стоян Венев.
Владимир Димитров-Майстора е представен с две необичайни рисунки – „Цветя” и „Форум в Рим”. Във „Форум в Рим” виждаме един неочакван Майстор, създал перфектен етюд от архелогическите красоти на Рим.
Сякаш роден изпод четката на стар холандски майстор е Натюрморт с диня от Патрики Сандев – Произведението е сред най-качествените класически натюрморти, които могат да се видят у нас. То съдържа всички характеристики на жанра от времето на неговото създаване – удоволствието от храната и страха от смъртта, олицетворен от остър нож, поставен на ръба на масата.
Димитър Казаков-Нерон, Иван Георгиев-Рембранд, Лика Янко са „модерните касици” - автори от поколението на 70-те и 80-те, без които днешната картина на българското изкуство би била съвсем различна.
Друг художник, на когото Сезони Форум отдава заслужено внимание в този аукцион, е Димитър Лалев, един от големите естети в българската живопис. Починал през 2007, едва на 53 години, Лалев е известен с факта, че е единственият художник, на когото преди повече от 30 години Ахмед Доган е позирал за портрет. Картините му, създадени в тютюневозелена есенна гама винаги са привличали колекционерите у нас. Автор на харизматична живопис, съчетала иконописта на Изтока, но винаги на ръба на примитива.
Сезони Форум разчупва традицията на аукциони да се вадят предимно автори от нашето минало. В този търг изключително се набляга на съвременните български художници (вероятно не по-малки бохеми от някогашните). По този начин искаме да обърнем поглед не само на публиката, която ходи по изложби, но и на българските бизнесмени и колектционери към някои от най-интересните наши живи автори. Сред тях са Михаил Лалов, Вихрони Попнеделев , Иван Димов – с една от своите нежни истории, пренесла мистерията и топлотата на българската приказка.
Общо 99 произведения ще предложи аукционна къща Сезони Форум на 11 февруари. Всички те могат да бъдат разгледани от 3 до 10 февруари в столичната галерия Сезони. Това е момент не само за купувачите, но и за нашата публика да види за първи творбите на Янко Панов, Марин Георгиев Устагенов и мн. други преди те да станат притежание на частните колекционери. По традиция Сезони Форум запазва като изненада някои от най-интересните находки, които ще бъдат извадени единствено по време на аукциона.
Акценти
Янко Павлов, (1888-1974), Константин Щъркелов играе билярд, гипс, 42х21х18, подписана, датирана, 1933 - 6200 лв.
„Събраха се около 30 души: Илия Бешков беше напълнил джобовете си като м-р Сенко, с всички видове форми и големини пищялки, Борис Денев със знаменитата си македонска тамбура, скулпторът Янко Павлов с циганския си тъпан, останал още от моя юбилей през 1924, Никола Тузсузов, Никола Танев, плюс две даарета – за който желае да тупа на тях” – така Александър Божинов описва един от шумните купони с колеги художници, който се правят на музиканти и дори организират свой собствен Оркестър на Бръмбъзъците. /Божинов, Ал. Минали дни, София, 1958/.
Но освен да свири на цигански тъпан (останал от юбилея на Божинов през 1924) талантливият скулптор използва тези блажени моменти, за да намери сред колегите си свои модели. Така българското изкуство получава в наследство уникални малки пластики, изобразяващи художниците с техния истински стил на живот и неподправени реакции в една типична за тях ситуация – бохемското веселие.
Янко Павлов е роден на 23 октомври 1888 в Панагюрище, в семейство на свещеник. Починал е на 16 юни 1974 г.
От 1914 до 1925 следва Скулптура в Художествената академия при проф. Марин Василев. Следващите 10 години работи като скулптор към Министерство на народната просвета. От 1937 до 1946 е учител по изобразително изкуство в София. След това става доцент в Архитектурния факултет към ВИАС. Той е първият и единствен скулптор между двете световни войни у нас, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война той обръща поглед към скулптурната карикатура. Облекло, поведение и типажи се сливат в общото влияние, което произведенията му оказват върху зрителя.
Скулптурата Константин Щъркелов играе билярд показва автора на харизматични акварели в един неочакван момент – изпълняващ труден удар в игра на билярд. Така Янко Павлов напуска всеобщата представа, че художникът трябва да бъде рисуван в ателието си и създава едно уникално изящно произведение.
Янко Павлов, (1888-1974), Александър Божинов скицира, гипс, 44х12х15 см, подписана, датирана, 1933 - 6200 лв.
Александър Божинов е бил сред любимите модели на Янко Павлов. Той е пресъздаден в момент, в който бърза да улови в скицника си мимолетната хрумка. Подобно на автора на скулптората, Янко Павлов, нейният модел прекарва дълги часове в бохемската среда на художниците. Но и двамата очевидно използват „творческата” атмосфера именно, за да творят – единият скицира, другият прави своите малки очарователни шаржове.
Марин Георгиев Устагенов (1872-1937), Край реката, маслени бои/платно, 28х22см, подписана, датирана, 1908г. - 5200 лв
Марин Георгиев Устагенов е сред най-интересните наши живописци – ученик на Мърквичка той претворява някои от живописните ни традиции като в същото време внася европейско усещане в платната използвайки сребриста гама и студен колорит. Той е сред най-добрите кописти на наши икони, участва в реставрацията на Боянската църква, Земенския манастир и др. В същото време името на Устагенов потъва с годините в забрава, изхвърлено дори от академичните програми по изобразително изкуство.
Марин Георгиев Устагенов е роден през 1872 в Русе. Дядо му е ученик на Кольо Фичето и главен майстор на Мидхад паша. Той е в първият випуск, който завършва Държавното рисувално училище. Талантът му се откроява още като студент заедно с Андрей Николов, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, Стефан Иванов.
Марин Георгиев Устагенов е сред първите българи, открили очарованието от пленерната живопис – рисува пейзажи на открито, където неговата студена сребриста гама намира истинско приложение при пресъздаването на въздушните влияния върху цвета.
Като ученик на Мърквичка Марин Георгиев Устагенов проявява жив интерес към българските традиции, шевици, шаячни яки и други колоритни детайли, които намират място в изкуството му.
По тази причина той заминава да специализира Реставрация в Кралската баварска академия Мюнхен.
През 1922 г. заедно със състудента си Андрей Николов създава предприятие за гипсови отливки на помагала за часовете по анатомия. По-късно се захваща с предприемаческа дейност, която отново завършва с неуспех. Ходи на лов с кучето си, но вместо да стреля по зайци, той слага статива сред природата и започва да рисува. Създава платна като “Богат лов”, “Ловци”, “Бекаси”, “На лов с шейна” . Обикаля софийските покрайнини, откъдето също се връща с рисунки “Орханийско шосе”, “Подуянският пазар”, “Пазар на ул. “Черковна”, “Копривщенски коли.
Марин Георгиев Устагенов умира през 1937 г. След 9 септември неговите наследници са преследвани от народната власт, заради предприемаческата дейност на Марин. Внучката му Здравка прекарва години в лагер, а картините на художника са извадени от експозициите и махнати от часовете по изобразително изкуство в академията.
Картината „Край реката” , която аукционна къща Сезони Форум предлага на 11 февруари съчетава двете големи страсти на живописеца – пейзажа и традициите.
Димитър Лалев, (1953-2007),Екстаз, маслени бои/платно, 67х61 см., датирана 1997 - 1900 лв
Димитър Лалев е един от големите естети на съвременната българска живопис. Роден е на 14 септември 1953 г. в Карлово. Първата си рисунка прави, когато е на 4 години – костенурка с хармоника. Цялата детска градина се събира да гледа произведението на бъдещия художник.
През 1981 година завършва Стенопис в Художествената академия.
Носител е на първа награда за Живопис от национална изложба в Плевен през 1983 г. и на втора награда от националната изложба в София през 1985 г. Той е единственият художник, пред когото Ахмед Доган позира за портрет през 1984 г.
Изкуството му не може да бъде сбъркано – съчетало източноправославната сакралност с декоративен рисунък и топъл колорит – тютюнево земната есенна гама.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар