Историята на Фондация Соломон Гугенхайм всъщност се преплита с творчеството на Василий Кандински, отколкото с който и да е било художник на ХХ век. През 1929 г. Хила Рибей, художник, изкуствовед и първи директор на музея, окуражава Соломон Гугенхайм да започне да колекционира творби на Кандински. Само година по-късно те се срещат лично, докато Кандински преподава в Баухаус, Десау (Германия). Това запознанство довежда до закупуването на над 150 картини за фондовете на музея.

Три десетилетия преди тази съдбоносна среща в Десау, Кандински е в началото на своята кариера. През 1895 г. той изоставя юридическата професия, за да стане арт директор на графичното студио „Кушнерев” в Москва. Една година по-късно, той заминава за Мюнхен, където става част от движението „Синия конник”.

В Мюнхен Кандински бързо осъзнава своя талант за работа с трите класически графични техники – офорт, гравюра на дърво, и литография. Така той бързо се развива като художник и теоретик. Спомените за Русия, като ярко украсените мебели и оброчните икони, които той е наблюдавал в домовете на селяните, съчетани с романтичен историзъм, лирика, фолклор, фантазия и чиста фантазия, формират неговото ранно творчество.

От 1904 г. Кандински предприема множество пътувания, заедно със своя приятел – германския художник Габриел Мюнтер. Заедно посещават Венеция, Париж, Амстердам, Тунис и Русия, преди Кандински да се установи отново в Мюнхен през 1908 г. При завръщането си той пренася своите графики върху пейзажна живопис. Тези картини са различават драстично от по-ранните му занимания с нео-импресионизма.