Въпреки това сумата провокира един отдавна обвит в тайни въпрос – какви пари всъщност взимат кураторите, които правят биеналета и големи международни изложби. Отговорът винаги е бил заключен в строги договори, които повеляват двете страни да не издават размера на хонорарите. Изкуствоведите по правило отказват да коментират това и изискват от хората, които ги наемат да правят същото. Но огромната сума, получена от Джермано Джелант събуди ревността на много от тях и ги накара най-после да проговорят. През миналата седмица американското издание Арт Нюзпейпър зададе въпроса за парите на около 40 международни куратори и организатори на биеналета. Оказа се, че подобни събития плащат на своите главни действащи лица около една шеста от цената на Джермано Джелант. 

Куратор на свободна практика е популярна, но сравнително нова професия от гледна точка на хонорарите. Според разследването на Арт Нюзпейпър хората в бранша вземат между 1% и 5% от целия бюджет на едно събитие. В много случаи обаче, организаторите се изхитряват и покриват само пътните и други разноски. Често те предлагат различни облаги – например апартаменти или пълен пансион в хотели, но отказват да дадат пари кеш. Други пък плащат само хонорари, които варират в зависимост от политическия климат и приоритетите на спонсорите.

Според бивш фестивален куратор, пожелал анонимност, някои цифри са нарастнали многократно през последното десетилетие. „В света на изкуството пазарът на труда е изключително фрагментарен”, казва вицепредидент на голямо биенале. - „Огромна част нещата, които прави един куратор, остават скрити, затова и често се учудваме на размера на хонорара му.”
Организаторите на мащабни високобюджетни събития като Документа или Венецианското биенале са, очаквано, най-добре платените в сферата. Според Арт Нюзпейпър хонорарът за организиране на Венецианското биенале би трябвало да бъде около 90 000  евро. Според самите куратори обаче, те рядко вземат повече от 30 000 евро. Пълната цена на подготовката на това събитие варира между €120 000 и €180 000 в зависимост от това колко време отнема тя. Хонорарът за биеналето в Куанджу, Южна Корея, за което се налага около 2 години работа, е между €100,000 и €150,000.

Все още никой не е разкрил срещу колко пари се разписва артистичният директор на Документа – събитие, което се провежда на всеки пет години, изисква още по-сериозна организация. През 2012 г. бюджетът на форума бе 25 млн. евро. Роджър Бергел, ко-организатор на базираната в Касел експозиция през 2007 г. споделя, че взима по-малко на година от един щатен университетски професор (около 100 хил. евро). Ако обаче сметнем, че Документа се подготвя за около четири-пет години и умножим тази сума по толкова, крайната цифра от около половин милион наистина изглежда фрапираща. Въпреки това тя остава дастично по-малка от 750 000 евро, получени от Джермант за един-единствен павилион.

С няколко добре платени изключения, повечето средни по големина биеналета всъщност предлагат еквивалента на годишната заплата на музейния куратор. Това означава около 30 000 долара годишно. Главният куратор в подобна институция пък получава повече от 100 000 долара на година. Заплатите за начинаещи в националните музеи на Великобритания варират между 23, 360 паунда годишно ($38,320) - за Тейт и  £27,089 ($46,122) - за Британския музей. Сеньор кураторите могат да очакват до £60,000.

 „Парите за организиране на големи изложения са вероятно далеч по-ниски, отколкото хората очакват, донякъде защото ние, кураторите изпитваме истинска жажда да се заемем с тях. Тези форуми ни позволяват да разгърнем идеите си в огромен мащаб и са истински трамплин за личната репутация на всеки от нас”, казва Дан Камерън, който организира Истанбулското биенале през 2003 г. „Институциите постоянно се опитват да подценят сериозните куратори, които не умеят да се пазарят. Но в крайна сметка обикновено избират тези, които са по-алчни и са готови да продадат душите си за високи цени”, допълва Камерън.

Пазарната надпревара е това, което характеризира организирането на биенале в днешно време.  Много изкуствоведи ще ви кажат, че те не са в бизнеса за пари. Някои дори си спомнят, че са похарчили повече, отколкото са спечелили, вземайки заеми, за да завършат успешно някоя изложба. Джесика Морган, кураторът на биеналето в Куанджу през 2014 г. разкрива: „В един момент сте инвестирали толкова много, че сте готови на всичко само и само нещата да се случат така, както вие искате да ги видите.”

Но дори и да не получават нужното възнаграждение кураторите се стремят към тези събития, защото това им осигурява световно влияние и възможност за други поръчки. Присъствието на някое биенале има траен ефект върху цените на пазара на всеки автор. А това означава, че този артист ще бъде винаги благодарен на изксуствоведа, който го е поканил. Вероятно по тази причина хонорарът на Джермано Джелант предизвика толкова много ревност и коментари.