Ароматът като изкуство? Може да изглежда като съмнителна идея, но както все повече парфюмери работят с художници и обратното, многовековните аромати най-накрая се налагат в света на изкуството.

„Какъв е ароматът на опасността? Ами на радостта?“, размишлява Одет Тойлет., която е „доставчик на обонятелни приключения“. Тя живее в Лондон и работи с парфюмери и художници по редица креативни проекти и ни дава поглед отвътре чрез осмотеката във Версай, най-големият архив на аромати в света. Осмотеката пази над 3000 аромата, включвайки 400 стъкленици с редки ухания, като че ли те са ценен предмет на изкуството. Някои датират от класически времена и средните векове, но повечето са от края на 19 век до наши дни. Това е свят, далеч от жужащите салони за красота на големите магазини.

Може ли някога ароматът да бъде считан за истинска форма на изкуството, вместо само да бъде възприеман като козметика, която да бъде съхранявана? Отговорът е труден, заради съвременната асоциация на аромата със света на търговията – маслената картина просто не е докарана на пазара по същия начин, затова как могат тези две неща да бъдат описани еднакво? Може би, затова ароматът функционира най-добре като изкуство, когато се използва да усили други изразни средства като скулптури или пърформанси.

Не е учудващо, че доскоро категоризацията на парфюмерията като форма на изкуството сама по себе си често е била отхвърляна. Една от организациите, която се е посветила да промени това е Институтът за изкуство и обоняние в Лос Анджелис, който е бил специално създаден да помогне на работата на артистите, работещи с аромат, като изразно средство. Сред художниците, които са се свързали с института е и живеещата в Лос Анджелис Бетина Хъби, която през 2013 г. създава лимитирана серия парфюм, наречен Dig - “създаден да накара уморените работници да се чувстват добре“, като част от проект  за Mузея за изкуство в Санта Моника. Основателят на института Саския Уилсън-Браун обяснява - „ Ще работим с художниците, за да дефинираме как искат да използват уханието и кой вид парфюм смятат, че дава смисъл на тяхното произведение. След това ще работим с тях, за да създадем парфюма или ще ги насочим да работят заедно с парфюмерист“.  Тя вярва, че благоуханието е основателен креативен инструмент -  „еквивалентен на боята, глината или, което и да било друго изразно средство, чрез което се изразяват чувства, емоции, идеи или философски концепции“.

Въпреки всичко, ароматът като художествена форма не е напълно нова тенденция. През 2014 г. Институтът за изкуство и обоняние и група от колаборатори пресъздали неуспешен „ароматичен концерт“ от 1902 г. В тази година нюйоркският арт критик и добре известен ексцентрик Садакичи Хартман се опитал да представи обонятелно шоу - „Пътуване до Япония за 16 минути“. Заради прекъсвания от  публиката и аудитория, изпълнена с цигарен дим спектакълът завършил без изненади и с провал.

Амбициите на института да пресъздаде това събитие  в 6 серии от пърформанси от музея Хамър в Лос Анджелис и включвайки композиции от аромат и аудио, както и „машини за аромат“ е може би начинът, по който Хартман би го направил днес. След грандиозния провал на Хартман, през 1919 г. художникът Марсел Дюшан купува 50cc стъклено шишенце, изпразва го и го запълва с парижки въздух, след това го запечатва отново и го кръщава „Air de Paris”. Тази стъкленица е много по-чуплива от повечето редимейди на Дюшан и все пак е типична с неговото умение да придаде значимост и абсурдност на един обикновен предмет.

Сред продължителите на идеята на Дюшан е американският художник Едуардо Кац, който „пише“ поеми с „аромат“. „Както във всеки вид поезия, читателят е активен участник, който интерпретира значението на поемата“, обяснява Кац. В неговата книга „Аромапоезия“ от 2011 година са представени 12 поеми върху бели страници, съдържащи собственоръчно направени аромати, понякога с няколко зони с различни миризми на една страница.

Последното списание на списание „Гараж“ на Даша Жукова също има парфюмна тема и негов гост редактор е Одет Тойлет. Пет парфюмеристи са поканени да създадат аромати вдъхновени от значими творби на изкуството, сред които „Майкъл Джексън и балончета“ на Джеф Кунс и „Двеста еднодоларови банкноти“ на Анди Уорхол.  Ароматите са уловени на снимки в списанието, така че читателите могат да ги помиришат, докато четат за творческия процес на парфюмеристите и потъркат ръката си в страницата.

Наскоро Serpentine Gallery в Лондон създадоха първия си парфюм, който отбелязва отварянето на новата галерия Serpentine Sackler, проектирана от Заха Хадид. Майстор парфюмеристите в японската модна марка Comme des Garcons създадоха аромата, а Трейси Емин проектира опаковката, която съдържа посвещение от художничката.

Ароматът има огромен ефект върху естетичното преживяване и неговата изменчива природа го прави много по-внушителен материал от маслото и бронза. Художниците трябва да вземат под внимание диапазона на реакции, които предизвикват в своята публика. Експлозия от твърди цитрусови нотки може да придаде мъжествен аромат или може би объркваща миризма на барут. Концепцията в дизайна зад един аромат е артистична сама по себе си, заради многото парфюмери, създаващи омагьосващи аромати, които остават в нашата памет много по-дълго от една картина.