Сензационни цветни форми висят във въздуха в широката земя на Невада. Това са картини, превърнали се в облаци в небето. В момента те са заснети и подредени в уникална изложба в галерия Метро, Ню Йорк. Работите са  дело на арт тандема Флото и Уорнър. Това са образи на ярки багри, увиснали в пространството. За да бъдат постигнати, авторите им Касандра Уорнър и Джереми Флото хвърлят в небето коктейли от цветове, докато тяхна камера ги фотографира и ги превръща в изпръскани, застинали течни моменти. В нито едно от произведенията няма фотошоп.

Тези образи напомнят великата модерна традиция, която се стреми да грабне движението, енергията и флуидността, пише Art Daily. Изданието припомня думите на Джаксън Полък: „Енергията и движението визуализирани – това са спомени, приковани в пространството и увиснали там”. Самият Полък създава изкуството си, докато капе с боята, нанася удари с четката и разлива цветове по канавата, оставена на пода. Картините-движения на Полък са видимо вдъхновение за Флото и Уорнър и техните „запратени в пространството” цветове. Фотографиите им ни казват, че живописта създава чувство за движение, дори, когато тя е „спряла”: Усещането, че боята е течна, се запазва дълго, след като тя е здраво изсъхнала.

Според Art Daily тази изложба доказва, че Полък продължава да бъде Големият американски артист. 58 години след смъртта му изкуството в неговата родина все още откликва на идеите му и дори на движенията му. Някои от най-популярните работи, направени след него -  от „Спиралния кей” на Робърт Смитсън и дори абстрактните произведения на Анди Уорхол, са ехо на картините на Полък – на неговите свободни изледвания в пространството и динамиката на живописния акт.

„Облаците от цветове” също така са един нов вид продължение на темата за живото движение, което да бъде уловено от изксутвото. Най-ярък пример за тези експерименти е „Голямата вълна на Канагава” на японския артист Хокусай (1831г.). Той представя морето като една гигантска синя стихия с гребен от бяла пяна, сила, която всеки момент ще се стовари върху лодките под нея. Всичко, попаднало на нейния път, е безпомощно. Това произведение на Хокусай е решителен момент в историята на изкуството. Предметът на тази картина не е пейзажът, а движението и  авторът успява да дестилира неговата есенция в един динамичен образ.

В същото време, човек има чувството, че мигът на надвисване на опасността е спрял. Времето е в покой, а материята се движи. Есенцията на движението е предметът на голяма част от ранната фотография. Изкуството и науката работят заедно в тези опити да бъде уловен момента на енергията.