В навечерието на Празника на София – 17 септември, Софийската градска художествена галерия представя изложбата “Художниците на Народния театър 1904 – 1954”. Откриването е на 16 септември, вторник, от 18.00 часа. „Художниците на Народния театър 1904 –1954“ е съвместен проект на Софийска градска художествена галерия и Народния театър във връзка със 110-годишнината от създаването му. В изложбата участват непоказвани произведения (скици, снимки, костюми и др.) от архива на НТ и живописни произведения от фонда на СГХГ, Археологическия музей и Столична библиотека.

Експозицията включва творби на 63-ма художници, които работят на сцената на Народния театър като декоратори, костюмографи, шапкари, архитекти в периода 1904–1954 г. Изложбата представлява обзор на оцелялото материално наследство на българските художници в архива на днешния Народен театър „Иван Вазов“. Този архив ни разкрива десетки нюанси от художественото майсторство на живописци като Антон Митов, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Георги Попов (Джон), на колоса на българската сценография Александър Миленков, на авторите Венера Наследникова и Асен Попов. Това е един архив, който обаче ни дава възможност да се вгледаме в творчеството на десетки имена, които голяма част от изследователите на историята на българското изкуство, с техните „оценки“ за високо и ниско, за значимо и маловажно, незаслужено са пренебрегнали – Андромаха Аргирова, Милка Океанова, Пелагия Видинска, Мария Берова (Хенинг), Миньон Миленкова, Ани Хаджимишева, Райна Ракарова, Страшимир Мачев, Иван Крилов, Тодор Пеловски и др.

В изложбата е поставен и акцент върху едно от световните културни събития през тази година – 450 години от рождението на големия английски драматург Уилям Шекспир.

Експозицията ще бъде съпътствана с редица културни събития като лекции, концерти, научна конференция, театрални спектакли и др. Към изложбата е подготвен богато илюстриран каталог, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата. Част от изследователската работа по проекта е осъществена с помощта на програма „Студентски практики“, в която участват студенти от Националната художествена академия и Нов български университет.