През есенния сезон посетителите на Националната галерия на Дания могат да видят реставратори, възстановяващи 500-годишния шедьовър на Албрехт Дюрер – „Арката на честта на Максимилиан I“. В продължение на много години, произведението на прочутия творец, което е най-голямата ренесансова гравюра върху дърво, бе изложено в Кралската колекция, а негов дом в момента е Националният музей на Дания. Творбата с размери 3.5 х 3 метра, е била изложена на въздействието на светлината и променящите се климатични условия. В крайна сметка, тя пожълтява и състоянието й до такава степен се е влошило, че вече не е годна за показване. От тогава, гравюрата е била навита и прибрана в хранилището на музея. Повече информация за Дюрер можете да намерите тук.
През пролетта на 2015 г. мащабната творба на Дюрер ще види слънчевата светлина отново. Тя ще бъде гвоздеят в специално създадена за целта изложба на Кралската колекция от графично изкуство. Всички посетители на музея имат възможността да й се насладят, благодарение на отворените врати на реставраторското ателие.
Самото произведение - „Арката на честта на Максимилиан I”, е било поръчано от Максимилиан I, Светия римски император, като пропаганда в полза на него и семейството му. То се състои от 36 големи листове хартия, отпечатани с общо 195 гравирани дървени плочи. Първоначално работата е била съхранявана в папки, като отделни листове, но в средата на XIX век, директорът на Кралската колекция за графично изкуство решава да ги залепи върху голямо платно, така че да формира една единствена, голяма картина, по начина по който самият Дюрер е възнамерявал да стори това.
Преди да преминат към реставрацията, учените извършват щателни изследвания върху творбата. Например, снимки, направени по време на проникване на светлина през произведението разкриват, че хартията е с воден знак, изобразяващ двуглавия орел с имперска корона – герба на Светия римски император. Водният знак показва тесните връзки на произведението с Максимилиан I, а също така доказва, че изобразяването на триумфалната арка наистина е собствен проект на императора.
Реставраторите трябва да бъдат много търпеливи в процеса на отделяне на многото листове хартия. Предварителните тестове са показали, че въпреки, че графичните листове са били залепени върху платното с помощта на паста, направена от варива, тяхното сваляне ще бъде много трудно. За целта, реставраторите трябва да използват ензими, а работата им ще бъде много бавна и прецизна.
СГХГ представя изложба Европа в България
Frieze Лондон стартира тази седмица в сянката на Париж
Sofia Art Fair продължава до неделя с произведения на селектирани автори
Почина големият колекционер на българско изкуство Борис Бекяров
Добавете коментар