Защо слънчогледите на Ван Гог губят своeто жълто настроение, а обезпокоителният кайсиев хоризонт във „Викът“ на Едвард Мунк се превръща в скучна слонова кост. Едни от най-ценните картини избледняват, предупреждават експерти, които биха искали повече пари за използването на усъвършенствана технология за улавяне на оригиналните палитри на шедьоврите, преди творбите да бъдат неузнаваемо повредени.

„Нашето културно наследство страда от заболяване“, каза тази седмица Роберт ван Ланг в Париж, който е директор по консервация и реставрация в Райксмузеум, Амстердам. „Тези безценни икони на нашата култура се влошават.“, добави още той. А сумата, която е похарчена за съхраняването им, „трябва да се умножи по десет“. Ван Ланг се изказа на конференция, посветена на използването на синхротронна радиационна технология в реставрацията на молекулярно ниво.

Синхротроните, машини с размер на стадион, които произвеждат снопове от ярка рентгенова светлина, се използват за анализиране на химическото състояние на известни произведения на изкуството, украсяващи различни музеи по света. Разбирането на дегенеративния процес ще позволи на музеите да показват скъпоценни произведения в подходящата светлина, атмосфера и влажност.

Технологията ще позволи също така „цифрова реконструкция“ на оригинални парчета, такива каквито са били предвидени от техните създатели за идните поколения. „Целта е повече опазване, отколкото възстановяване”, споделя Ван Ланг, допълвайки, че реставраторите само в някои редки случаи ще се докоснат до оригиналната творба на художника.

Експертите вече знаят, че емблематичният натюрморт „Слънчогледи“ на Ван Гог е по-кафяв днес в сравнение с 1888 година, когато е нарисуван на платното. Оказва се, че според белгийския химик Коен Джансен в Университета на Антверп холандският импресионист е избрал новите за времето си индустриални бои.

Използвано също и от Мунк за неговата творба „Викът“ от 1910 година, жълтото в кадмий, изложено на въздух губи своята яркост, а ултравиолетовата светлина от слънцето го превръща в кафяво.

Джансен също е работил над известната картина на Ван Гог „Ириси в синя ваза“, която е имала подобна съдба, но поради друга причина. В този случай, след смъртта на художника върху картината се нанася лак, който се напукал и започнал да се бели с течение на времето и да замъглява картината под него.

Синтетични пигменти като кадмиево жълто, изумрудено зелено и цинково жълто, които могат да започнат да губят своята дълбочина на цвета само след 20 години, са били популярни и сред други импресионисти от 19-ти век и художници от началото на 20-те години като Хенри Матис и Пабло Пикасо.

За творбите от този период съответно има по-голям риск от избледняване от тези на древните майстори, казва Джансен. Рембранд е използвал смалт за своите сини нюанси през 17-ти век, който с течение на времето също се променя и се превръща в сиво.

Според Джансен, допълнителната роля на науката може да бъде това тя да вдига шум за опазването на изкуството. „Като изследователи, работим над симулация, която ще ни позволява да видим как ще изглежда дадена картина след 50 години. Ако нищо не се прави по въпроса, бъдещите поколения няма да виждат произведенията на изкуството по същия начин, както ние“, предупреди той.