Филаделфийският музей на изкуствата представя първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Пол Странд (1890-1976), един от най-великите фотографи в историята на САЩ. Тя изследва забележителната еволюция на работата му и обхващаща шест десетилетия трескава творческа дейност, от момента на пробив, когато той довежда изкуството си до ръба на абстракцията и до по-широки визии за мястото на фотографията в съвременния свят.

Тази изложба изследва всеки аспект от работата на Странд, от ранните му усилия за установяване на фотографията като основна независима форма спрямо изкуството и освободена от прегръдката на киното. Тоест едно изкуство, което е мощно средство в състояние на широко обществено въздействие.

Първия си фотоапарат Пол получава от баща си, още докато е на 12-годишна възраст. Две години по-късно започва да учи в Ethical Culture School, където негов учител става Люис Хайн (Lewis Hine). По това време работи като фотограф по проект за фотографии на имигранти. Пол Странд е приет в курса му по фотография за напреднали. Хайн взима Пол и в галерията „Photo-Secession Gallery“ на Пето авеню, за да го запознае с работата на фотографите Алфред Щиглиц, Дейвид Хил, Джулия Камерън (Julia Cameron), Гертруд Касбер и Кларънс Уайт.

След завършването си през 1911 година Пол Странд става член на „Camera Club“ и започва да работи за застрахователна компания. Работи съвместно и с Алфред Щиглиц. През 1916 година фотографиите на Пол Странд се появяват в едно от известните за това време издания за фотография — „Camera Work“.

По време на Първата световна война Странд става член на медицинския корпус на армията. След войната си сътрудничи с Чарлс Шийлър (Charles Sheeler) за документалния филм „Манахата“ (Mannahatta) (1925 година). Странд продължава да работи като оператор на филми, като се заема и с филма „Вълната“ (The Wave) (1933 година).

В началото на Голямата депресия Странд става политически активен поддръжник на социалистите. Започва да работи за ляво устроената група „Group Theatre“, която е сформирана в Ню Йорк през 1931 година от Харолд Клърман (Harold Clurman), Шерил Крауфорд (Sheril Crawfoard) и Лий Страсбърг (Lee Strasberg).

През 1932 година мексиканското правителство се обръща към Пол Странд с молбата да се заеме с департамента по филми и фотографии в Музея за изящни изкуства. През 1935 година Странд отива в СССР заедно с Харолд Клърман и Шерил Крауфорд. Там среща радикалния режисьор Сергей Айзнщайн. Когато Странд се връща в САЩ, започва да създава значими за обществото документални филми, като „The Plow that Broke the Plains“ (1936 година), филма за работническите съюзи в „Дълбокия юг“ (наименование на територията, обхващаща следните щати: Алабама, Джорджия, Луизиана, Арканзас, Мисисипи, Южна Каролина) „Хората от Къмберлендс“ (People of the Cumberlands) (1937 година) и „Родината“ (Native Land) (1942 година).

През 1936 година Странд съвместно с Береник Абът създават „Лигата на фотографите“ в Ню Йорк. Нейната първоначална цел е да разпространява радикалната преса със снимки на дейността и политическите протести на работническия съюз. По-късно групата организира местни проекти, в които членовете се концентрират върху снимането на хора от работническата класа.

В края на четиридесетте години на 20 век „Лигата на фотографите“ е разследвана от Комитета за неамерикански дейности и организации (House of Un-American Activities Committee), заради радикалната си насоченост. Това разследване вкарва членовете на организацията в „черния списък“. Странд решава да напусне САЩ и заживява във Франция. Пътува и работи по цял свят.

Пол Странд умира на 31 март 1976 г.