На 20.02.2010 г. (събота) в Рим бе открита изложба в чест на майстора на светлината, сенките и емоцията – Микеланджело Меризи де Караваджо (1571-1610), който революционизира света на изкуството със своя реализъм и дълбочина. Тя е представена в музея „Scuderie del Quirinale” и ще продължи до 13 юни.

Експозицията събра заедно 24 негови картини от различни музеи от Европа и Съединените щати, по повод 400-ната годишнина от смъртта на художника. "Искаме да покажем на гражданите и посетителите на Рим истинския Караваджо", заяви Антонио Паолучи, директор на Ватиканския музеи и един от водещите арт експерти в Италия.

Много от музеите, предоставили творби, настояват да им бъдат върнати още преди края на изложбата. Сред тях е картината "The Lute Player", изобразяваща момче с меки черти окъпано в светлина, докато свири на струнен инструмент. Произведението принадлежи на Ермитажа в Санкт Петербург, Русия и ще бъде върнато там в средата на май.

Изложбата е организирана в хронологичен ред и е разделена на трите основни периоди от кратката кариера на художника. По време на своя творчески път, продължил 18 години, Караваджо успява да създаде сравнително малко произведения.

В неговия първи етап, 1592-1599, Караваджо често използва зеленото като преобладаващ цвят за фон. Във втората фаза, 1600-1606, доминиращ е червеният цвят, а в последния му период, 1607-1610, наречен "полет" фигурите често се изпълнени в сиво.

"Полет" се отнася до този период от живота на Караваджо в който той е принуден да избяга от Рим (1606 г.), след като получава смъртна присъда за убийството на мъж в дуел. Последните години от живота си художникът прекарва в Неапол, Малта и Сицилия.

В този последния период художникът създава забележителната творба "David with the Head of Goliath" ("Давид с главата на Голиат"). В обезглавената главата на Голиат Караваджо обрисува своя собствен образ.
Други произведения взети на заем са: "The Musicians" ("Музикантите") от музея на изкуствата Metropolitan, Ню Йорк и "Amor vincit Omnia" ("Любовта тържествува") от музея Gemaeldegalerie в Берлин.

Много от другите картини са взети на заем от колекции в Рим и други места в Италия.