Любен Генов е роден в гр. Оряхово на 18 ноември 1966 г. Завършва Средно специално художествено училище в гр. Троян и Педагогически колеж по изобразително изкуство "Св. Иван Рилски", гр. Дупница. През 1996 г. се дипломира в Частна художествена академия "Жул Паскин", гр. София.

От 2001 г. е приет за член на Съюза на българските художници. През 2002 г. специализира в "Cite Internationale des Arts" в Париж. Между 2008 - 2011 г. завежда изложбената дейност в СБХ. В периода 2010 - 2012 г. завършва магистратура в Шуменски университет "Св. Константин Преславски" със специалност „Образователни аспекти на пластичните изкуства”. От 2011 г. е председател на СБХ.

Избрани самостоятелни изложби:

      2002   "Живопис" – галерия "Сите дез'ар", Париж

      2005   "Акустично" – Градска художествена галерия, София

      2006   "Вътрешни звуци" – галерия ЮКА, Варна

      2007   "Синева" – център-ателие "Шмиргела", София

      2008   "Река" – галерия "Агрион", София

      2009   „Разпилени петна” – галерия „Агрион”, София

      2010   „Импровизации” – Арт-клуб „Жреци на музите”, София

      2011   „Живопис” – галерия „Марин Върбанов”, Оряхово

      2011   „Живопис” – галерия „Хан Хаджи Николи”, В. Търново

      2011   „Импровизиран пейзаж” – галерия „Видима”, Севлиево

      2012   „Вариации” – галерия „Артур”, София

      2013   „Живопис” – галерия „Савчеви”, Оряхово

      2014   “Импровизации” – галерия „Владимир Димитров - Майстора”, Кюстендил

Ето какво пишат изкуствоведи и художници за творчеството на живописеца: „През последните години редовното присъствие на негови произведения в почти всички значими изложби му изгради име на един от сериозните автори с оригинален творчески облик. Постоянството му в експеримента с колоритното петно е дотолкова разпознаваем, че се е превърнал в негова творческа емблема. Едва ли има изкушен зрител, който от пръв поглед да не успее да открие неговите произведения сред останалите в някоя обща изложба.

Любен Генов е един от малкото, които изследват чистото взаимоотношение на колоритните нюанси. Той се е пренесъл зад формално-образното към чисто-абстрактното, за да разкрие силата на цвета да внушава.

Голямоформатните му композиции са намерили идеалното си място, експонирани в пространството… Там те заживяват пълноценно и изпълват въздуха с деликатна колоритна хармония. (…) Петната са разположени хаотично - разпръснато или концентрирано. Създава се усещане за космическо разпиляване на формата, при което от хаоса сякаш се ражда хармония. Зрителят е увлечен от движението на множащите се студени или топли тонове, вибриращи от енергия, сякаш са живи. Погледът се рее, омагьосан от колоритно изобилие...”

Светла Петкова, 2005 г.

„Самотен пътешественик зад привидността на видимите очертания, Любен Генов систематично и последователно, следвайки автентичния порив на поетичната си нагласа, изчисти и определи своя пластичен синтаксис. Крайно абстрахирани, тези живописни опуси са израз и споделяне на преминаване в пространства с деликатна вибрация, тих звук, който само освободения от принадлежността си към конкретна форма цвят, изявява в своята самостоятелна, емоционална и духовна активност. (…) Преди да придобият осезаемостта на живописна плът, тези картини са носени и преживени като трепет и вълнение, като емоционално и духовно движение! Живописното постигане е разкрепостена интуиция и самоконтрол в процес, в който движението на пластическите модули, цветната интензивност и нейното овладяване, живописното и тонално трептене, са проекция на култивирана/некултивирана реакция-преживяване. Боите се стичат, петната наслагват и размиват граници, следват свой вътрешно присъщ ход, събират "биография", докато изявят автономна характеристика, докато постигнат свое самостоятелно и самодостатъчно пластическо битие.”

Станислав Памукчиев, 2007 г.

“Неговите изложби имат поетични имена “Вътрешни звуци”, “Синева”, “Разпилени петна”, “Река” и всички те подсказват пантеизма на неговия естетически възглед. Живопистта му е класическа – маслени бои и платно, но това, което я прави различна от лиричната абстракция, е близостта й с импресионистичния възглед, но осъвременен, преминал през филтъра на личната чувствителност. Наглед стилът му е поантализъм, но видян като през огромна лупа. Той рисува багри, които са загубили връзката с конкретната форма, но зад тази тържествуваща цветна абстракция усещаме живата природа. Това е мистифициран образ на реалността, който в близка дистанция поставя проблема за връзката на човека с природата и с Вселената.”

Пламена Димитрова, 2010 г.