Всяка картина изобразява една женска фигура в обособеността на специфичното й обкръжение. Замръзнали в момент на съзерцание, тези жени изглеждат напълно потопени сред различните им дейности, но все пак са и наясно с факта, че са наблюдавани. Критиците наблягат върху целенасочената неяснота на художника, който позволява на неговите разкази да се тълкуват по най-различни начини, базирани върху асоциациите на зрителя от изобразеното. Въпреки, че  концентрацията към изобразяваното от Литъл внушава естетическите движения на 19-ти век, методическата работа на художника също така припомня редица от свойствата на модернизма