L’Embarcadère е нарисувана от Клод Моне в Заандам, Холандия, където художникът живял със своето семейство за 4 месеца през лятото на 1871 година. Той създал серия от 25 картини, които изобразяват околностите на Заандам, насочвайки вниманието върху архитектурните мотиви на холандските пейзажи, канали, мелници и лодки. В своята силна композиционна рамка и в дръзко изобретателен стил чрез колорита и мазките художникът пресъздава  атмосферата на сцената, включвайки деликатни знаци като издутите платна на речните кораби, лъскавите жълти къщи и студения релеф на сенките около брега.

В началото на 70-те години на 19 век стила на Моне претърпява трансформация. Френско-пруската война принуждава художника и неговото младо семейство да потърсят сигурност в Англия, където открива компанията на други художници, сред които е друга известна фигура – Камий Писаро.

Докато живее в Лондон, Клод  Моне прекарва много време изучавайки галериите, особено тези, които съдържат творби от великите английски пейзажисти Констабъл и Търнър. Въпреки, че Моне е впечатлен от традиционния пейзаж, по това време по-екзотични влияния привличат вниманието му. Художникът и неговите съмишленици импресионисти се интересуват от съвременното японско изкуство, което дълбоко повлиява на тяхното собствено. Настоящата творба притежава силен композиционен ритъм и панорамна дълбочина, които напомнят за сложната асиметрия, често срещана в японските гравюри от дърво.

Еволюцията на импресионизма е олицетворение на L’embarcadère. Употребата на цвят от художника и живописните маски представляват неговото развитие на идеи и опити да предаде атмосферата на сцената. Освен това, успешното включване на фигури в композицията е подвиг, рядко осъществен от импресионистичен художник.