Откакто Австрия прие закон през 1998 г., обхващащ реституцията на огромен брой произведения на изкуството, откраднати от нацистите, хиляди са върнати –  включително произведения на стойност милиони евро. Най-известният случай през последните години бе на Мария Алтман, която, след дълга съдебна битка, през 2006 г. си върна пет произведения на Климт. Едно от тях, "Портрет на Адел Блох Бауер I", се продаде за $ 135 милиона, което е рекорд за времето си.

Климт (1862 г. – 1918 г.) е може би най-известен със своето произведение „Целувката”. Стилът и използването на златна боя във фризът „Бетовен”,  вдъхновен от Деветата симфония на великия композитор, също е сред най-емблематичните произведения на художника. Стенната живопис е създадена през 1902 г. за изложба, която е планирано да бъде временна. За да бъде спасен от унищожаване, фризът е нарязан на осем парчета и съхраняван в склад за мебели в продължение на 12 години и в крайна сметка добавен през 1915 г. към огромната колекция на Август Ледерер. Ледерер умира няколко години преди Хитлер да анексира Австрия през 1938 г., и семейството му изгубва произведението.

Много произведения, включително творби на Климт, както и на Стари майстори, са изгорени през 1945 г., когато хитлеристите подпалват замъка, в който картините са били съхранявани. Оцелелите произведения, сред които е и фризът, са били върнати през 1946 г. на сина на Август Ледерер – Ерих, който се е укривал от нацистите в Швейцария.

Според съмнителна практика, в замяна на лицензия за износ за някои творби,  Ерих Ледерер се съгласява да се раздели с други. Те са възстановени на наследниците му след изменението на закона от австрийското правителство през 2009 г.

Неговите потомци твърдят, че фризът също трябва да бъде обхванат от същия закон, твърдейки, че Ледерер се съгласява да го продаде на Австрия през 1972 г., тъй като не е  могъл да го изнесе от страната.

През октомври 2013 г., наследниците на Ерих Ледерер подават иск, с който обвиняват правителството на Австрия в изземване на произведението от Ледерер, след като първоначално му е било върнато след края на войната.

Консултативният съвет отхвърли доводите за забрана за износ, които са принудили Ледерер да продаде произведението на австрийската република през 1972 г. за занижената цена от около $ 750,000.

Вместо това, съдиите заключиха, че Ледерер доброволно е договорил цената и, че не е имало „времева или причинно-следствена връзка между реституцията на произведението през 1946 г., забраната за износ на правителството и придобиването на фриза през 1972 г.”. Поради тази причина, панелът от съдии препоръча на австрийската страна да не връща творбата на наследниците на Ледерер.

Евриг Кемпингер, директор на сградата на Сецесиона във Виена, в която творбата се намира в момента, споделя в изявление: „Оставяйки фриза на сегашното му място, ще запазим художествено-историческите връзки между сградата и произведението. Сградата на Сецесиона е най-подходящото място за представянето на тази важна работа на Виенския сецесион”.

Адвокатът на наследниците на Ледерер сподели, че в момента обмисля да внесе делото в Европейския съд по правата на човека.