„Политическо изкуство, запазило своя усет за красивото” – това е темата на тазгодишното биенале на Музея за американско изкуство Уитни в Манхатън (25 февруари – 30 май). Сама по себе си абсурдна, тази формулировка събуди интереса на медии и институции към изложението.

В интервю за списанието „Фрийз” кураторът Франческо Бонами заявява, че обединяващата тенденция на изложбата е отказът от политическа плакатност. Франческо Бонами е известен със своите провокативни експозиции. Той организира едно от най-атрактивните Венециански биеналета – това през 2003.

Сега, заедно с интереса към политиката в музея Уитни, медиите разкриха друг прикриван от политиците факт – тазгодишното биенале е с наполовина орязан бюджет. Въпреки че музеят чества своята 75 годишнина поканените участници в изложението са 56 – точно наполовина по-малко от тези, пристигнали тук за минали биеналета.

Въпреки тънкия каталог и малкото площ, която изложението заема тази година, експозицията наваксва с качество и провокативност, категорични са организаторите.

„Има нещо, което наричам „модернизъм на аза”, казва Франческо Бонами във връзка с политиката и изкуството. „Става дума за художници, които се опитват да измислят по-интимна форма на модерност - вглеждане навътре, свързано с надеждата да се открие инструмент за промяна на външния свят, без да се прибягва до политически активизъм.”


Музеят за американско изкуство „Уитни” е основан през 1931 г. от скулпторката и колекционерка Гъртруд Вандербилт Уитни (1875-1942) и първоначално се е помещавал в свързана с дома й сграда в нюйоркския квартал Гринич Вилидж. От 1966 г. постоянната експозиция, която наброява около 12000 творби, е настанена в солидна гранитна сграда на Медисън Авеню в центъра на Манхатън.