Сега в залите за постоянни експозиции с площ 2,5 хил. кв. метра ще бъде представена естествената и културна история на човечеството, разделена в три сектора чрез ключови въпроси: Кои сме ние? Откъде сме? Къде отиваме? Тези въпроси в продължение на десетилетия са вълнували много хора и са били задавани от личности като Пол Гоген. Над 150 изследователи и куратори ще работят в обновения научно-изследователски център към музея с обща площ 5 хил. кв. метра. Колекцията в Музея на човека ще се разположи в 6 големи хранилища.

Музеят е основан през 1937 г., което съвпада с провеждането на Международната изложба за изкуство и технологии в съвременния живот. Именно тогава този музей, влизащ в 13-те институции, курирани от Националния музей по естествена история, става приемник на Музея по етнография, разположен в двореца Трокадеро, чиито артефакти от тихоокеанската и азиатската колекция, вдъхновявали Пабло Пикасо.

Един от най-мащабните планове на Жак Ширак през  1995  г. е да създаде нов музей, посветен на самобитното (неевропейско) изкуство с експозиции от Музея на човека. Това предложение да се предаде по-голяма част от колекцията на Музея на човека във фонда на този „велик проект“, наречен музей Бранли, възмущава музейните сътрудници, които излизат на стачка през 2002 година.

Така или иначе, музеят Бранли, който отвори врати през 2006 г., все пак получи 237 хиляди етнографически експоната от Музея на човека, а също и 23 хиляди експоната от Националния музей за изкуство от Африка и Океания.

Още над 41 хиляди експонати от Музея на човека са обещани на марселския Музей на цивилизацията на Европа и Средиземноморието, който бе открит през 2013 г. В резултат на това в Музея на човека са останали едва около 500 хиляди експоната от доисторическата епоха и 362 хиляди палеоантропологически находки. „Музеят бе принуден да стане „донор на органи“ за нови културни институции.“

Пускането му отново през всички тези години е съпътствано от редица проблеми. Например, състоянието на бетона, използван за построяването на сградите, се е влошило критично, което е довело до допълнителни укрепителни работи. През 2009 музеят попада под критиките на правителствените доклади. Надяваме се, след отварянето си отново да привлече и вдъхнови множество посетители, любители на историята и изкуството.