Тазгодишният предварителен преглед /6-8 Май/ ще представи 56-тата изложба на биеналето, режисирано от първия африкански куратор, Окуи Енезор, и озаглавено All The World Futures. Това ще бъде най-дългото биенале до момента, тъй като тази година събитието отваря месец по-рано от обичайното /на 9 май/ и затваря врати на 22 ноември. Вековните традиции на града сега споделят сцена с едно от най-вълнуващите събития за съвременно изкуство в Европа, и има много места, където двата свята се срещат.

Според клишето, в останалата част от времето, Венеция се връща обратно в своята роля на голям, обгърнат с вода музей за стари неща - както декадентският поет Артур Симон казва "готово, съзнателно произведение на изкуството", към което "не можете да добавите нищо". Това не е съвсем вярно - просто трябва да бъдете внимателни, какво и къде можете да добавите към преживяването си в италианския град. Съветваме всички арт любители да обърнат внимание на някои алтернативни забележителности по време на посещението си на тазгодишното биенале.

Венеция се е променила радикално за по-малко от 10 години, тя е преоткрита като съвременна арт дестинация - и то не само по време на биеналето. Катализаторът е френския моден магнат Франсоа Пино, който през 2005 г. купува достолепния Grand Canal Palazzo Grassi от Fiat Group.

Две години по-късно градският съвет на Венеция му даде една от най-емблематичните си празни сгради Punta Della Dogana, бивша митнически къща, с 33-годишен договор за наем. Реновирана от архитекта Тадао Андо, тя сега показва тематични селекции от голямата частна колекция със съвременно изкуство на Пино, наред с нови изложения - като впечатляващата изложба на Рудолф Стингел, която запълни целия Grand Canal Palazzo Grassi през 2013 г. Прочетете повече тук.

В годините, след Пино се отварят редица възможности за съвременното изкуство и дизайн и редица нови пространства отварят врати. През 2011 г. Фондация Prada се разширява извън Милано, за да заеме историческия Grand Canal Palazzo Ca 'Corner Della Regina. Остров Сан Джорджо Маджоре почти изцяло е зает от Фондацията Cini и се превърна в място за изкуство от световна класа през последните години със серията изложби на Марк Куин, посветени на стъклените творения на дизайнерския талант на 20-ти век, като творбите на Карло Скарпа например .

Над Punta Della Dogana в момента пък е най-динамичната малка фото галерия  Tre Oci и Фондация Vedova, където платната на абстрактния експресионист Емилио Ведова са показани в движение благодарение на гениалната конвейерна система, проектирана от Ренцо Пиано. Някога в тази източна част на града беше само колекцията на Пеги Гугенхайм и църквата Salute, но сега тя се е  превърнала в магнит за съвременно изкуство от висок клас.

Резултатът от всичко това е, най-просто казано, огромна промяна. Един от водещите галеристи на града, Микела Ризо, казва: "през последните 10 години, Венеция се превърна в един от най-добрите градове за съвременно изкуство в Италия, заедно с Милано и Торино". Това е въпреки обезсърчителните организационни предизвикателства, които, в нейния случай, са план  как да се докара 2 500 килограмова скулптура от Тони Крег до Канале Гранде.

В съседство до галерията на Ризо е Giudecca – остров-квартал, където кураторите Аугусто Моранди и Лучия Веронези се разполагат в Spazio Punch през 2011 г. В тази сграда от гола правоъгълна тухла с навес, където някога са били съхранявани алкохолни напитки, дуото домакини представя изложби с акцент върху дизайна, авангардните издателски дружества и допирните точки между модата, изкуството и киното.