Льо Корбюзие е френски архитект, дизайнер, урбанист, писател, художник и градостроител. Роден е на 6 октомври 1887 г. във френската част на Швейцария и умира на 27 август 1965 г. Той е един от пионерите на така наречената модерна архитектура. Става френски гражданин през 1930 година. Кариерата му се простира върху пет десетилетия, като негови сгради са построени в Европа, Индия, Русия, Северна и Южна Америка.

Изложбата в Центъра „Помпиду” е съставена от няколко раздела, които ще запознаят зрителя с основните етапи в творческия път на Льо Корбюзие, чийто най-интригуващ момент е свързан с успоредните му занимания с живопис, скулптура и архитектурно проектиране.

От личните дневници на архитекта става ясно, че той е намирал вдъхновение във всичко около себе си. Автор е на повече от 400 живописни творби, над 40 скулптури, 27 гоблена и много графики.

Вдъхновен от „Витрувианският човек” (Homo vitruviano) на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci; 1452-1519), той създава своя система от пропорции, наречена „Модулор” (Le Modulor), която определя като „сбор от хармонични пропорции, съразмерни с човешките параметри, универсално приложими в архитектурата и механиката”.

Льо Корбюзие формулира своите пет принципа на модерната архитектура, на които остава верен до края на живота си. Първият принцип са колоните - той отделя самата къща от земята чрез няколко носещи колони. Вторият принцип са градините - той също така използва градини върху покрива на сградите („небесни градини“) и по този начин освобождава голяма част от вътрешното пространство. Третият принцип са по-малко на брой носещи стени. Четвъртият принцип е широкото остъкляване - характерно за неговата архитрктура е понякога почти пълното остъкляване, и то вертикално, а не хоризонтално. Последният, пети принцип е свободната фасада - външните стени, освободени от тяхната носеща функция, могат въобще да изчезнат при нужда.

Льо Корбюзие е автор на архитектурни образци като Вила Савой (Villa Savoye; 1929-1931) в Поаси, Франция; Швейцарския павилион в Международния студентски град (Pavillon Suisse, Cité Universitaire; 1930-1932) в Париж; катедралата Notre Dame du Haut (1950-1955) в Роншан (Франция); Националния музей за Западно изкуство (National Museum of Western Art; 1957-1959) в Токио и още много други. От 1951 до 1957 г. той осъществява редица свои проекти в Чандигарх, новата столица на индийския щат Пенджаб, и в западния индийски град Ахмадабад в щата Гуджарат.

Според думите на Льо Корбюзие „архитектурата е изкуство, което кара опорите да пеят“.