Институцията, която в момента разширява музейното си пространство с нова сграда, е решила да покрие дупките, направени от художника, в хода на обновяването му. Създателката на инсталацията обаче, е завела съдебно дело в усилията си нейното произведение да не бъде засегнато от реновациите в музея. В обвинителния акт, Барендс цитира законодателство за авторското право и настоява, че липсата на нещо, може също да се тълкува като изкуство.

Но институцията твърди, че дупката застрашава сигурността на посетителите. Пазачът, който музеят е трябвало да наеме, за да пази дупката през цялото време, се е оказал скъп разход, а художничката е отхвърлила компромисния вариант за покриване на дупката със стъклена плоча. „Налице е договор за продажба. Ние сме собственици и следователно имаме право да унищожим творбата”, заявява директорът на музея Улрике Лоренц.

Сега съдът постанови, че нещо, което не съществува, не може да има художествена стойност. Без значение обаче, какво хората смятат за творбата на Браун Барендс, страшно е да си представим какво този съд ще постанови по отношение на важни концептуални постижения в историята на изкуството, като дупките, които Гордън Матта-Кларк проби в сгради, или известните екскременти с консервни кутии на Пиеро Манцони.

Съдът е предоставил на художника паричната стойност на произведението й, като компенсация. Тя е в размер на 66,000 евро, но вероятно ще стигне единствено за покриването на нейните съдебни разходи.