Експозицията се организира от Музея за изкуство на Лос Анджелис (LACMA) в сътрудничество с Фондацията на музеите във Венеция (Fondazione Musei Civici di Venezia). Изложбата представя 140 картини, фотографии, рисунки и гравюри от 43 художници, много от които са малко познати в САЩ и Италия. Събитието отвори врати заедно с Венецианското биенале и е една от топ изложбите в града, която всеки турист задължително ще иска да посети.  

Ключови художници като Ото Дикс, Жорж Гроз, Кристиан Шад, Август Сандер Макс Бекман, чиито кариери са от съществено значение за осмислянето на немския модернизъм от ХХ век, са представени заедно с по-малко известни артисти от епохата. Специално внимание е отделено на съпоставянето на живопис и фотография, предлагайки на посетителите рядката възможност да наблюдават както приликите, така и разликите между различните видове изкуства, в които се изявяват представителите на Новата предметност.

През 14-те години, в които съществува Ваймарската република (1919 г. – 1933 г.), художниците в Германия все още преживяват изключително тежко разрушителните последици от Първата световна война (1914 г. – 1918 г.)- тези от социално, културно и икономическо естество, вследствие на бързото модернизиране и урбанизацията; огромната безработица и отчаянието; промяната на половата идентичност, както и развитието на технологиите и индустрията.

По този начин, първият демократичен режим в Германия, развиващ се между края на Първата световна война и зараждането на нацизма, става свидетел на новаторски течения и експерименти в сферата на изкуството, както и на края на експресионизма и анти-художествените дейности на дадаистите. През тази епоха се създава и школата по дизайн Bauhaus и се появява един нов тип реализъм.

Новият тип реализъм бива признат като ново течение по време на изложба, провела се през 1925 г. в Манхайм, носеща заглавието „Neue Sachlichkeit” (Нова предметност). По това време обаче, новото художествено течение е наричано пост-експресионизъм, нео-натурализъм, веризъм и магически реализъм. Различните групи художници, свързани с този нов реализъм не са обединени от манифест, дадена политическа тенденция или географско местоположение. Общото между тях е, че споделят скептицизма по отношение на посоката, в която германското общество е тръгнало, в годините след Първата световна война, както и промените, които тази изолация на индивида внася. 

Изложбата във Венеция е организирана в пет тематични секции:

- „Животът в демокрацията и последиците от войната” – разглеждаща различните условия, разделящи Германия, като например нарастващата сила на буржоазията, и като неин противовес най-тежко пострадалите от болести, причинени от войната, осакатените ветерани, безработните, проститутките, както и жертвите на корупцията във властта и политическото насилие;

- „Градът и природата” представя нарастващото несъответствие между все по-индустриализираните и урбанизирани зони на страната и носталгичния копнеж за природата и пасторалните пейзажи;

- „Натюрморт и потребителски стоки” акцентира върху новата форма на традиционен натюрморт, в който предмети от ежедневието (често масово производство) са подредени, за да представят предметен портрет;

- „Човек и машина” изследва опитите на художниците да пресъздадат трансформиращите и дехуманизиращи ефекти на бързата индустриализация;

- „Нови идентичности: типове и портрети” показва една нова тенденция в портретуването, в която субектите вече се представят като социални типове, а не като отделни индивиди.

Изложбата е представена в музея „Корер” във Венеция и ще продължи до 30 август 2015 г., като съвпада с провеждането на биеналето. След това, арт събитието ще отпътува за САЩ, където ще бъде представена в Лос Анджелис през есента на 2015 г. Експозицията е придружена от цветен каталог, съдържащ богат илюстративен материал, включващ всички представени произведения.