Става въпрос за картината „Спяща женa“, нарисувана от френския художник Енгр през 1815 г., когато той е 28-годишен, във вила „Медичи“ в Рим. По описанието на самия художник тя изобразява „женска фигура в естествен ръст, която е легнала гола в легло“. Творбата е придобита от краля на Неапол – Жоашен Мюра, чиято съпруга – Каролин, по-късно поръчва на Енгр още три картини. Сред тях е „Голямата одалиска“, която днес е изложена в Лувъра.

„Голямата одалиска“ и „Спяща жена“ са взаимосвързани – на едната е изобразена гола ориенталка, погледната в гръб, а на другата – млада гола жена от Запада в анфас. През 1815 г. кралят е свален от власт, а Каролин Мюра избягва без картините си. Оттогава няма данни за „Спяща жена“, а през целия си живот Енгр продължава да търси следите ѝ.

Изкуствоведката Вероник Бюрно е привлечена от съдбата на картината. През 2004 г. тя се залавя с търсене на картината, започвайки от Неапол и района на града. И така, в залите на музея „Каподимонте“, изведнъж открила търсеното платно. Тя видяла извивка от ханш, която продължава в гънка на завеса, в картината „Спяща Венера, амур и сатир“, представена като творба от неаполитанския художник Лука Джордано. Бюрно е на мнение, че тази извивка може да бъде нарисувана единствено от Енгр. „Подобна извивка е по-разпознаваема от подпис – отбеляза тя. – Към нея може да се добави и нарисуваната ръка с форма на птиче крило“.

Бюрно предложила картината да бъде изследвана с рентгенови лъчи. От дирекцията на музея обаче, отхвърлили предложението ѝ. Направените по-късно снимки все пак подкрепили тезата ѝ.

През 2014 г. от дирекцията разрешили да бъде извършено изследване с мултиспектрална камера. Направени са 1650 снимки с висока резолюция. Според Бюрно получените резултати убедително доказват, че под творбата, приписвана на Джордано, се крият форми на изобразеното в „Спяща жена“ голо тяло, а в долния десен край на картината има следи от подписа на Енгр.