Философията на художничката е изразена така:  Да присъстващ е основното условие, което превръща обикновеното човешко страдание в духовно преживяване. Прекрачването на границите и тяхното трансцедиране в същността си е способността да преживеем човешката болка, без да избягаме от нея – присъствайки.

Там, където повечето хора спират, Марина продължава – дори това понякога за другите да изглежда като лудост. От силна болка на едно от представленията тя загубва съзнание, припадайки в центъра на горяща петолъчка, а когато лекарите я връщат обратно в съзнание, тя е много ядосана, че издръжливостта на тялото й има граници и затова не може през цялото време да бъде присъстваща. Ако другите я наричат луда, то за Абрамович истината обаче, е точно обратното – че те могат много повече, отколкото си мислят.

Наричана „бабата на пърформанса“, неразбирана от поколения, кръщавана с всевъзможни нелицеприятни епитети, Абрамович днес е недолюбвана в родната Сърбия и издигната в култ в големите европейски културни столици. 40-годишната й кариера на създател на пърформанси включва физическа и емоционална болка, напрегнатостта и екзистенца като присъщи на твореца състояния.