Музеят Цвингер е всъщност пленителен бароков комплекс, където могат да се видят едни от най-добрите и известни произведения на бележити световни майстори. Цвингер е поръчан от саксонския владетел Augustus the Strong. Основите на музея са положени през 1710 година, а целият комплекс е завършен 22 години по-късно (1732 година). Главен архитект е Matthäus Daniel Pöppelmann, който работи заедно със скулптора Balthasar Permoser. Двамата сътворяват общо шест павилиона, свързани с големи галерии.

Особено красиви и интересни са павилионите Рампарт (Rampart Pavilion) и Павилиона на камбаните (Glockenspiel). Рампарт е бележит със своята статуя на Херкулес. Павилионът с камбаните първоначално е бил кръстен Градския павилион, но името му се променя, след като в него са инсталирани камбаните, което става между 1924 и 1936 година. Двата павилиона са разположени противоположно в различните краища на музея Цвингер.

По презумпция главният вход на Цвингер е Crown Gate, но днес посетителите на музея могат да влязат и през т.нар. Театрален площад през пасажа в Картинната галерия. Дрезденската картинна галерия е издигната в нео-ренесансов стил. Строежът на сградата започва през 1847 година от Земпер (Semper), но конструкцията е завършена през 1855 година от архитекта Крюгер. Целият комплекс Цвингер огражда един прелестен вътрешен двор с красиви фонтани, около който се редят едноетажни павилиони и галерии.

В южната част на комплекса Цвингер е разположена самата Crown Gate, която е една от най-ярките емблеми на музея. Отличително за нея е златно-медената корона, която я овенчава.

Оригиналният архитектурен план на Цвингер включва само три крила и двор, който е отворен към река Елба. След като през 1841 година е завършена постройката Semper Opera House, архитектът Готфриед Земпер решава да затвори комплекса Цвингер и издига галерия в ренесансов стил. Построяването на това ново крило започва през 1847 година.

То става известно просто като Картинната галерия. В нея могат да се видят невероятни произведения на изкуството. Тук е поместена Галерията на Старите майстори (Old Masters Gallery), където могат да се разгледат първокласни платна на Ван Дайк (van Dijck), Рубенс (Rubens), Вермер (Vermeer), Тициан (Titian), Рафаел (Raphael) и др. Едно от най-популярните произведения на Звингер е "Сикстинската мадона" (Sistine Madonna) на Рафаело.

Освен тази галерия, това крило на Цвингер помещава музея Rüstkamme и историческия такъв. В галерията, която е ситуирана от ляво на парадния вход на Цвингер, може да се  види невероятна експозиция на порцелан. Близо до павилина Рампарт е Математико-физическия салон, който впечатлява с колекциите си от научни предмети, като часовници, глобуси и др.

През следващите пет месеца, посетителите на Зимния дворец на принц Ойген (Eugen Franz, Prinz von Savoyen-Carignan; 1663-1736) в австрийската столица, ще могат да видят около 100 изключителни образци от галерията в Дрезден, казват организаторите на изложбата. Картините, включени в „Рембранд – Тициан – Белото. Духът и блясъкът на Дрезденската картинна галерия”, ще бъдат представени в седем раздела, които отразяват историята на създаването и развитието на тази впечатляваща колекция от произведения на изкуството.

Освен различните аспекти от дейността на саксонския императорски двор, който е известен като люлка на разнообразни художествени идеи, изложбата изследва и значението на Дрезденската художествена академия (Dresdner Kunstakademie), както и развитието на отделни жанрове в изобразителното изкуство – портрет, пейзаж и натюрморт.

Сред произведенията, които ценителите ще видят, са образци като „Портрет на дама в бяло” (Bildnis einer Dame in Weiß; 1555) от Тициан, „Свети Йероним” (Der heilige Hieronymus; 1620) от Ван Дайк, драматичното платно „Ганимед в ноктите на орела” (Ganymed in den Fängen des Adlers; 1635) от Рембранд, „Изглед към Дрезден от десния бряг на Елба с моста на Август” (Dresden vom rechten Elbufer oberhalb der Augustusbrücke; 1747) от Белото, „Портрет на рицар от ордена на Сантяго” (Porträt eines Santiagoritters (Francisco de Andrade Leitão?); c. 1635) от Веласкес, „Празникът на любовта” (Das Liebesfest; 1718-1719) на Антоан Вато и т.н.